— Не би могла да направи подобно нещо. Като жена не би могла да приеме мъжка дарба в себе си, това е невъзможно.
— Каза, че го е правила много пъти, с други мъже. Трябва да ти кажа, че ми се стори съвсем възможно. Почти беше изтеглила и дарбата, и магията, и живота ми. Почти беше успяла. Бях на косъм от смъртта.
Сестра Вирна отметна назад къдравите си коси.
— Но не мога да разбера как…
Ричард извади статуйката.
— Използва това нещо. Кристалът започва да свети с портокалова светлина, когато отнема дарбата ми. Знаеш ли какво е?
Сестра Вирна поклати глава.
— Мисля, че съм го виждала някъде и преди, но много отдавна. Още преди да напусна Двореца. А какво стана после?
— Кристалът не можа да довърши работата си, защото аз използвах магията, за да прекъсна процеса. Лилиана призова от мрака своя меч. Искаше да ме нарани. Каза, че трябва да ме одере жив, за да може да вземе дарбата ми за себе си. Опита се да отреже краката ми. Не мога точно да си обясня как стана, но успях да я изпреваря. Сестро Вирна, тя притежаваше Субстрактивна магия. Видях как я използва. Но не е само това. Някой се опита да ме убие. Дадох червеното си сако на Пери. След това откриха тялото му в реката. Пронизано в гърба с дакра.
Сестра Вирна сключи молитвено ръце.
— Велики Създателю! — проплака тя. — Ричард, в Двореца знаят, че ти притежаваш Субстрактивна магия. Използват те, за да прогониш оттук последователите на Пазителя. — Тя го хвана за ръката. — Ричард, аз самата бях част от всичко това. Още преди доста време трябваше да проуча някои въпроси, които ми се струваха съмнителни. Но не го направих. Вместо това постъпвах така, както считах за правилно.
— Какви въпроси е трябвало да проучиш?
— Прости ми, Ричард. Изобщо не е било необходимо да носиш Рада’Хан около врата си. Беше ми казано, че в Новия свят няма магьосници, които да се заемат с обучението на момчетата. Мислех, че без нашата помощ ти ще умреш. Твоят приятел Зед е можел да те научи да владееш дарбата си, без тя да ти причинява болка. Прелатът е знаела, че има оцелели магьосници. Предпочела е да бъдеш откраднат от приятелите и любимата си, за да постигне собствените си цели. Рада’Хан не ти е била необходима.
— Знам, говорих с Натан. Той ми каза.
— Ходил си при Пророка? Какво друго ти каза той?
— Че имам повече сила от всеки магьосник от три хиляди години насам. Но не знам как да я използвам. И че притежавам Субстрактивна магия. Той ми каза, че Сестрите не могат да свалят яката от врата ми.
— О, колко съжалявам, аз съм виновна за всичко това, Ричард.
— Сестро Вирна, и теб те използваха, както и мен. Ти също си жертва. Използвали са и двама ни. Но не това е най-лошото. Има едно пророчество, което казва, че в деня на зимното слънцестоене Калан ще умре. Трябва да попреча това да се случи. Мрачният Рал, моят баща, е агент на Пазителя в този свят. Ти видя белега на гърдите ми. Той е агент, който може да разкъса воала, ако намери всички необходими елементи. И знам, че няма да се замисли нито за миг, преди да го направи. Сестро Вирна, трябва да се махна оттук. Трябва да мина през бариерите.
— Ще ти помогна. С това все някак ще се справим. Но как ще се оправиш в Долината на изгубените и дали изобщо ще успееш, това не знам. Не мисля, че можеш да я прекосиш още веднъж. Яката е увеличила силата на Субстрактивната ти магия. Този път заклинанията ще се стоварят върху теб. Магията ще те намери.
— Сигурно има някакъв начин. Трябва да опитам.
Сестра Вирна се замисли за миг.
— Пазителят сигурно ще поиска да те спре, ако има вероятност да се изпълни пророчеството за неговия агент. Сестрите на мрака ще поискат да те спрат. Сигурна съм, че Лилиана не е била единствената.
— Кой я изпрати за моя учителка?
— Кабинетът на Прелата се занимава с разпределението на учителките. Но мисля, че Прелатът не ги избира лично. С подобни неща обикновено се занимават администраторките й.
— Администраторки ли, кои са те?
— Сестрите Улиция и Финела.
— Мислех, че те са просто пазачи.
— Пазачи ли? Не. Всъщност в бюрократичния смисъл може да се приеме и така. Но Прелатът притежава много повече сила от тях. Тя няма нужда от пазачи. Някои от момчетата възприемат двете Сестри като пазачи, защото именно те ги връщат всеки път, когато се опитат да се срещнат с Прелата. Някои от задълженията си изпълняват в офиса на Прелата, но иначе си имат свои собствени кабинети, където вършат по-голяма част от административната си работа.
— Може би Сестрите на мрака са решили да ме нападнат, защото са разбрали, че са разконспирирани.