— Не. Прелатът ми каза, че никой освен нея не знае.
— Възможно ли е някой да е чул разговора ви?
— Не. Тя огради стаята с въздушни щитове.
Ричард се наведе напред.
— Сестро Вирна, Лилиана притежаваше Субстрактивна магия. Щитовете на Прелата не действат срещу нея. Една от двете й администраторки е назначила Сестра Лилиана за моя учителка.
Сестра Вирна си пое дълбоко въздух.
— Както и останалите пет. Ако една от тях или и двете са чули какво ми каза Прелатът, тогава Прелатът… Кабинетът на Сестра Улиция — ето къде съм виждала тази статуйка.
Ричард я сграбчи за ръката и я дръпна от стола.
— Хайде! Щом се опитаха да ме убият, може да се опитат да убият и Прелата, преди да е предупредила някой друг.
Двамата хукнаха по стълбите през дългите коридори и напуснаха „Гийом Хол“. Прекосиха тъмните градини, втурнаха се в други дълги коридори и просторни фоайета. Кевин не беше на пост, но другият войник също познаваше Ричард и не го спря, а за Сестрите не беше забранено да влизат.
Когато видя вратата, водеща към преддверието на кабинета на Прелата, изкъртена от пантите си, Ричард разбра, че са закъснели. Спря на прага. Навсякъде бяха разхвърляни книги и листа. Влезе вътре с изваден меч, а Сестра Вирна влетя след него. Там сякаш бе вилняла гръмотевична буря. Останките от Сестра Финела се валяха на пода пред писалището й, част от тялото й бе размазано на стената. Сърцето на Сестра Вирна заудря лудо. Ричард държеше меча с две ръце. В кабинета на Прелата цареше още по-голям хаос. Книги бяха на земята, сякаш взривени от незнайна сила. Страниците им покриваха всичко наоколо. Тежкото писалище бе преобърнато. Всичко тънеше в мрак. Навън в градината също бе тъмно, само луната хвърляше бледа светлина.
Сестра Вирна запали малко огнено кълбо в дланта си. Когато то освети помещението, в мрака се очерта тъмен силует, надвесен над обърнатото писалище. Главата бавно се вдигна. Очите се втренчиха в неговите. Беше Сестра Улиция.
Ричард отскочи встрани и в същия миг в стената, пред която бе стоял, се вряза синя светкавица. Сестра Вирна отвърна на атаката с жълти пламъци. Сестра Улиция се втурна през вратата към градината, за да ги избегне. Ричард се спусна след нея. Сестра Вирна тръгна към преобърнатото писалище.
— Наведи се! — изкрещя й Ричард и самият той се метна на земята, а над него изфуча черна светкавица, която се заби в етажерките и ги разряза като с нож. Образува се черна ивица празнота, през която се виждаше не само в другата стая, но и в следващата. Посипа се мазилка, каменни отломки и дърво. Гърмът бе оглушителен.
Щом заглъхна, Ричард скочи на крака. Беше бесен. Изтича навън. Видя една тъмна фигура да тича надолу по пътеката.
От сенките в далечината изскочи нова черна светкавица. Виещата се празна ивица профуча през градината. Дърветата, разсечени през средата, започнаха да падат едно след друго. Чупеха се клони. Една каменна стена, пресечена през средата, също падна с трясък. Шумът бе оглушителен.
Когато отново настъпи тишина, Ричард се изправи. Тъкмо се канеше да хукне надолу по пътеката след Сестра Улиция, когато невидима сила го дръпна назад.
— Ричард! — извика Сестра Вирна с глас, какъвто Ричард никога не бе чувал да излиза от нейната уста. — Влизай вътре!
Той се върна в кабинета на Прелата и спря задъхан пред Сестра Вирна.
— Трябва да отида…
Тя скочи на крака и го сграбчи за ризата.
— Да отидеш къде! Да те убият? Това ще помогне ли на Калан? Сестра Улиция владее сили, каквито дори не подозираш, че съществуват!
— Но тя може да се измъкне!
— Ако го направи, поне ти ще си жив. А сега ела да ми помогнеш с това писалище. Мисля, че Прелатът е още жива.
В очите му блесна надежда.
— Сигурна ли си?
Ричард започна да разравя изпочупените парчета и да ги хвърля настрани. Най-отдолу на тежката купчина откри тялото. Сестра Вирна беше права. Прелатът бе жива, но явно бе сериозно наранена.
Сестра Вирна използва силата си, за да отмести по-тежките парчета, докато Ричард внимателно отстраняваше малките отломки, затрупали дребната жена. Беше притисната към най-долната етажерка на стената. Навсякъде по нея имаше кръв.
Когато Ричард нежно я повдигна, тя простена. Едва ли й оставаше много.
— Трябва да намерим помощ — каза той.
Сестра Вирна простря ръце над тялото.
— Ричард, тя е много зле. Чувствам някои от раните й. Повече са, отколкото мога да поема. Пък и се съмнявам, че изобщо някой ще може.
Ричард я повдигна на ръце.
— Не мога да я оставя да умре. Ако някой може да й помогне, това е Натан. Да вървим!
Около тях се разтичаха Сестри и стражи, чули оглушителния шум от силата на Сестра Улиция. Ричард не губи нито миг в обяснения. Беше се устремил към покоите на Натан и нищо не можеше да го спре. Опитваше се да държи Ан колкото се може по-нежно, докато тича, но по стоновете й можеше да разбере, че й причинява болка.