— Мисля, че си права. Можем да си съберем нещата, като съмне, и да изчезваме.
Когато чу Натан да влиза, Ричард се изправи на стола и разтърка очи. Сестра Вирна скочи от кушетката. Ричард примигна, опитвайки се да прогони съня от очите си.
Двамата се бяха успали. Целият Дворец вече беше на крак. Случилото се с Прелата бе доказателство за съществуването на митичните Сестри на мрака. Който не вярваше, бе достатъчно само да погледне черните ивици празно пространство в стените и предметите, или гладко срязаните дървета в градината на Прелата, за да се убеди, че това не би могло да бъде причинено от друго освен от Субстрактивна магия.
Ричард бе изпратил стражи да потърсят дискретно шестте Сестри: Улиция и петте му учителки. Самите Сестри също ги търсеха. Освен това бе отишъл да се види и с Уорън, за да му разкаже за случилото се. Ричард протегна крака и се изправи.
— Как е тя? Ще се оправи ли?
Натан изглеждаше смъртно изтощен.
— Вече се позакрепи, но още е твърде рано да се каже. Трябва да почина малко и тогава ще продължа.
— Благодаря ти, Натан. Знам, че Ан не би могла да бъде в по-добри ръце от твоите.
Към киселото си изражение Натан прибави и сърдито грухтене:
— Караш ме да лекувам тъмничарката си.
— Ан ще го оцени. Може би ще преосмисли отношението си към теб. Ако не го направи, обещавам да се върна и тогава ще видим какво може да се направи.
— Да се върнеш ли? Отиваш ли някъде, момчето ми?
— Да, Натан, и имам нужда от твоята помощ.
— Ако ти помогна, може да ти дойде наум да отидеш да разрушиш света.
— В пророчеството казва ли се, че ти си изпратен, за да ме спреш?
Натан въздъхна.
— Какво искаш да направя?
— Как мога да мина през бариерите? Яката ме спира.
— Какво те кара да мислиш, че знам?
Ричард направи няколко стъпки към стария магьосник.
— Натан, не си играй игрички с мен. Не съм в настроение, това, което ти казвам, е много важно. Не може да не знаеш някакъв начин. Ти си ходил с Ан в Ейдиндрил, за да вземете една книга от Магьосническата кула, помниш ли?
Натан смъкна навитите си ръкави.
— Проста работа. Сестра Вирна също би могла да го направи. Ще й обясня как.
— Ами Долината на изгубените? Ще мога ли да мина оттам?
Очите на Натан потъмняха и той поклати глава.
— Вече имаш прекалено много сила в себе си. Благодарение на яката. Ще предизвикаш заклинанията. Сестра Вирна не може да мине отново, тя вече го е правила два пъти. Освен това притежава силата на други две Сестри. Значи за нея е невъзможно.
— Тогава ти как си минал три пъти? Ти си от Д’Хара, за да дойдеш тук, си минал през Долината веднъж. После си ходил в Новия свят с Ан и си се върнал обратно тук. Това прави три пъти. Щом ти си го направил, значи е възможно.
На устните му се появи хитра усмивка.
— Не съм минавал три пъти през Долината, а само веднъж. — Той вдигна ръка, за да спре възражението на Ричард. — Двамата с Ан не минахме през Долината. Заобиколихме я. По вода. Покрай полето на действие на заклинанията, много навътре в морето. Така стигнахме до Западната земя. Пътуването беше доста дълго и не съвсем леко, но успяхме. Малцина са го правили.
— По море? — Ричард погледна Сестра Вирна. — Нямам толкова време. Зимното слънцестоене е само след седмица. Ще трябва да мина през Долината.
— Ричард — каза Сестра Вирна, — разбирам чувствата ти, но ще ти е нужна една седмица само за да стигнеш до Долината. Дори и да намериш начин да я прекосиш, няма как да отидеш където трябва за толкова кратко време.
Ричард едва овладя гнева си.
— Нямам опит като магьосник, не мога да разчитам на дарбата си, дори не ме интересува дали някога изобщо ще се науча да я използвам. Но аз съм и Търсач. И като такъв, Сестро Вирна, не съм чак толкова неопитен. Нищо няма да може да ме спре. Нищо! След като съм обещал на Калан да я защитавам, ще го направя, пък дори ако трябва да отида в отвъдния свят и да се бия с Пазителя.
Лицето на Натан помръкна.
— Предупредих те, Ричард. Ако това пророчество се сбъдне, Пазителят ще погълне нашия свят. Не се опитвай да променяш нещата. Ако сбъркаш, ще дадеш на Пазителя света на живите.
— Това е само поредната гатанка — каза Ричард разочаровано.
Натан го погледна с типичен за един Рал поглед, какъвто понякога се виждаше и в очите на Ричард.
— Ричард, смъртта е свързана с живота. Създателят е направил нещата така. Ако сбъркаш, живите ще платят цената на твоето упорство. Не забравяй и онова, което ти казах за Камъка на сълзите.