— Камъкът на сълзите ли? — Гласът на Сестра Вирна беше изпълнен с подозрение. — Какво общо има Ричард с Камъка на сълзите?
Ричард й обърна гръб.
— Само си губим времето. Отивам да си събера багажа. Трябва да тръгваме, и то веднага.
— Ричард! — спря го Натан. — Ан е заложила всичко на теб. Остави те да получиш любовта на семейството си, за да можеш по-добре да разбереш истинските стойности на живота. Не забравяй това, когато дойде моментът да направиш своя избор.
Ричард го погледна.
— Благодаря ти за помощта, Натан, но няма да оставя жената, която обичам, да умре само заради някакви си гатанки от стара книга. Надявам се пак да се видим. Имаме да си говорим за толкова много неща.
Преди да прибере другите си вещи, Ричард изсипа купата със златни монети на дъното на раницата си. Оправда постъпката си с мисълта, че ако златото може да му помогне да спаси Калан, това би било най-малкото, с което Дворецът да компенсира всичкото зло, което му бе причинил. Досега златните монети винаги бяха успявали да приспят вниманието и бдителността на хората в Двореца и да ги направят мързеливи. Златото наранява човечността на човека, както се изрази Натан. Може би именно за злато се бе продал Джедидайа на Пазителя.
Ричард се съмняваше, че сред младите магьосници съществува поне един — освен Уорън, — който да се е залавял с някаква работа от пристигането си в Двореца насам. Тоест откакто е получил достъп до неограничени количества злато. Още един начин, по който Дворецът на пророците унищожава живота. Запита се колко ли деца на магьосници са се пръкнали благодарение на това злато.
Преди да тръгне, излезе на балкона да огледа двора. Навсякъде обикаляха стражи. Виждаха се и много Сестри, които внимателно претърсваха всяко кътче. Те трябваше да намерят някакъв начин да се справят с онези шест. Макар Ричард да не можеше да си представи как точно ще стане това.
Когато чу да се отваря вратата в преддверието, си помисли, че е Сестра Вирна. Беше време да тръгват. Обърна се и погледна, но не му остана време да отреагира.
Към него като буреносен облак се носеше Паша. Вдигна ръце и балконската врата изхвръкна от пантите си и след малко се разби в каменната настилка на десет метра по-надолу.
Мощната въздушна струя отмести Ричард назад. Ако не беше парапетът на балкона, щеше да последва полета на вратата. Дробовете му останаха без въздух. Почувства остра болка, която не му позволяваше да диша. Докато се опитваше да мине по-навътре на балкона, последва втори удар, който прасна главата му в каменния парапет. Преди да се строполи на пода, видя как по камъка потича кръв.
Паша крещеше от ярост. Отначало думите й достигаха до него като някакво неясно жужене. Успя да се понадигне, подпирайки се на ръце. От главата му течеше кръв. На пода се бе образувала цяла локвичка. Облегна се на една страна. След това успя да се повдигне още малко и да опре гръб в перилото.
— Паша, какво…
— Затвори си гадната уста! Не искам да чуя нито дума от теб!
Тя стоеше до вратата и притискаше с юмруци роклята си. Ричард видя познатия блясък на сребърната дакра в ръката й. По бузите й течеха сълзи.
— Ти си изчадие на Пазителя! Ти си един от неговите най-покварени ученици! Единственото, което умееш, е да убиваш.
— Кой ти е наговорил такива неща?
— Сестра Улиция ми каза. Каза ми, че служиш на Пазителя. Че си убил Сестра Лилиана!
— Паша, Сестра Улиция е Сестра на мрака…
— Тя ми каза, че ще отговориш точно така. Каза как си използвал магията си, за да убиеш Сестра Финела и Прелата. Ето защо толкова искаше да влезеш в нейния кабинет. Ти уби човека, който ни водеше към светлината. Ти си едно нищожество! — Думите й кръжаха във въздуха около него.
— Паша… това не е истина!
— Само хитрините на Пазителя те спасиха вчера. Ти си дал сакото, което толкова обичах, на друг, за да ме унижиш. Сестра Улиция ми каза как Пазителят ти го е прошепнал в ухото! Трябваше да те убия още когато те видях на моста и всичко това нямаше да се случи! Но аз, глупачката, си помислих, че ще мога да те измъкна от ноктите на Пазителя! Сестрите и Прелатът щяха да бъдат живи, ако си бях свършила работата. Не успях да направя нищо в името на Създателя, ти отново ме излъга и уби Пери, но сега вече нищо няма да те спаси. Твоите отвратителни номера от отвъдния свят няма да могат да ти помагат.
— Паша, моля те, само ме чуй. Заблудили са те. Моля те, чуй ме. Прелатът не е мъртва. Мога да те заведа при нея.
— Ти искаш да убиеш и мен. Това е всичко, за което говориш — за убийства! Ти ни оскверни! Как съм могла да те обичам? — Тя стисна дакра и с крясък се хвърли срещу него. Ричард някак си успя да изтегли меча, замъгленото му съзнание се запита коя от двете Паши пред него е истинската. Гневът, магията дадоха сила на ръката му. Той вдигна оръжието си срещу насочената към него дакра. Образите на Паша се сляха в един.