Ду Чайлу го хвана за ръката.
— Моят съпруг ме кара да се гордея с него. Днес той ще върне земята на своя народ, така, както бяха предсказали старите думи.
— Обясних ти вече сто пъти, Ду Чайлу, не съм твой съпруг. Ти просто лошо тълкуваш старите думи. Те означават само, че ние двамата трябва заедно да направим това. Но още не сме. Искам да дойдеш с мен сама, без другите. Не мога да кажа със сигурност, че ще успеем. Може да умрем.
Тя го потупа успокоително по ръката.
— Кахарин дойде. Той може всичко. Той ще ни върне земите. — Тя го остави насаме с мислите му и тръгна обратно към лагера. — Всички ще дойдат с нас. Това е тяхно право. — Тя спря и се обърна. — Скоро ли ще тръгнем, Кахарин?
— Скоро — каза Ричард разсеяно.
Тя пак тръгна.
— Когато дойде времето, ние ще сме готови да те последваме.
Зад тях се виждаше лагерът на Бака Бан Мана. Бяха дошли всички, целият народ. По хълмовете бяха опънати хиляди палатки, като гъби след проливен дъжд. Ричард не можеше да ги убеди да не идват с него, да почакат. Всички се бяха вдигнали и бяха тръгнали.
Ричард въздъхна. Какво значение имаше? Ако грешеше и планът му пропаднеше, нямаше защо да се притеснява, че ще разочарова хората от Бака Бан Мана. Защото щеше да е мъртъв.
Уорън и Сестра Вирна го следваха мълчаливо.
— Ричард — каза Уорън. — Може ли да поговорим?
Ричард продължаваше да гледа облаците.
— Разбира се, Уорън — той го погледна през рамо, — какво има?
Уорън пъхна ръце в противоположните ръкави на робата си. Ричард си помисли, че така приятелят му наистина прилича на магьосник. Един ден Уорън щеше да се превърне в осъществената представа на Ричард за магьосник: мъдър, състрадателен, знаещ неща, които винаги удивляваха Ричард. Щеше, ако не загинат всички.
— Ами, двамата със Сестра Вирна си говорихме. За това, което ще стане, след като преминеш през Долината. Ричард, знам какво трябва да направиш, но нямаме време. Още от самото начало нямаме никакво време. Зимното слънцестоене е утре. Пророчеството ще се сбъдне.
— Само защото не знаеш как да направиш нещо, не означава, че няма начин да се направи.
— Не те разбирам.
Ричард се усмихна.
— Ще разбереш. Ще разбереш след няколко часа.
Уорън погледна към Долината. Тайничко се почеса по носа.
— Щом така казваш, Ричард.
Сестра Вирна не се обади. Ричард все още се мъчеше да я научи да не спори с него, когато той каже нещо такова — с не особено ясен смисъл.
— Уорън, а онова пророчество, за портата и зимното слънцестоене, сигурен ли си, че се отнася за тази зима?
Уорън кимна.
— И ако има агент, отворена кутия и кост от скрин, това ли са всички елементи, необходими, за да се отвори портата, да се разкъса воалът?
Лек ветрец развя косите на Уорън.
— Да… но нали ми каза, че Мрачният Рал е мъртъв. Агент няма.
Думите му прозвучаха повече като тревожен въпрос, отколкото като твърдение.
— Трябва ли агентът да е жив? — попита Сестрата.
Уорън премести тежестта си на другия крак.
— Ами, като цяло не, предполагам. Ако някак е извикан обратно в света на живите, макар да не виждам как може да стане това, но ако стане, ще бъде достатъчно.
Ричард въздъхна мрачно.
— И тогава този дух-агент може да направи всичко, което един жив агент би направил, така ли?
В очите на Уорън се появи подозрение.
— Е, и да, и не. Нужен е още един елемент. Духът не може да изпълни физическите изисквания. Ще му трябва помощник.
— Искаш да кажеш, че духът не може да изпълни някои от необходимите задачи и ще има нужда от ръце, които да свършат работата в този свят.
— Да, с помощник духът може да направи онова, което е необходимо. Но как е възможно агентът да бъде призован на този свят? Не мога да си представя как може да стане това?
Сестра Вирна погледна настрани.
— По-добре му кажи!
Ричард вдигна ризата си и показа на Уорън белега.
— Мрачният Рал ме прогори с ръката си, когато аз, без да искам, го извиках обратно в този свят. Каза ми, че е дошъл, за да разкъса воала.
Очите на Уорън станаха огромни. Гледаше ту Сестра Вирна, ту Ричард.
— Ако Мрачният Рал е агент, както твърдиш, и намери някой, който да му помогне, тогава от унищожението ни дели само още един елемент — кръглата кост. Трябва да разберем дали се е сдобил и с него.
Ричард наметна пелерината на сбърза.
— Сестро Вирна, ще ми помогнеш ли?
— Какво искаш да направя?
— Когато за първи път ми каза как да се опитам да докосна своя Хан, реших да се съсредоточа върху мисления образ на меча си. Тогава, този първи път, използвах фон, върху който да поставя меча. Беше нещо от онази магическа книга, за която ти говорих — Книгата на преброените сенки. Когато се опитах да докосна своя Хан, поставяйки меча на този фон, нещо се случи. По някакъв начин се озовах в Д’Хара, в Народния дворец, където се намират кутиите. Видях Мрачния Рал. Той също ме видя и ми каза нещо. Каза, че ме чака…