— По въздуха! — извикаха едновременно Уорън и Сестра Вирна.
Скарлет подскочи и изръмжа. Никой освен Ричард не я беше виждал. Огромните й криле убиха скоростта. Дрехите им се развяха от внезапно появилия се вятър. Тревата наоколо се наклони на една страна и прилепна до земята. Уорън, Сестра Вирна и Ду Чайлу отстъпиха назад поразени. Скарлет побърза да прибере крилата си.
— Ричард — каза Сестра Вирна, — ти имаш най-странните домашни любимци, които някога съм виждала.
— Червените дракони не са домашни любимци на никого, Сестро. Скарлет е моя скъпа приятелка. — Ричард направи няколко стъпки към огромния червен дракон, който блестеше на слънчевите лъчи. Скарлет пусна радостно сиво облаче дим.
— Ричард, много се радвам, че те виждам отново. След като ме извика толкова спешно, мисля, че отново си загазил. Както обикновено всъщност.
— Наистина съм загазил, приятелко. — Ричард погали червените люспи по гърдите й. — Липсваше ми, Скарлет.
— Добре, закусвала съм, можем да тръгваме, но докато летим, сигурно ще огладнея и тогава ще те изям с апетит, и то на чист въздух.
Ричард се засмя.
— Как е малкото?
Тя размаха гордо уши.
— Сега е на лов. Грегъри вече не е толкова малък. Липсваш му. Той също би искал да те види.
— И аз ще се радвам да го видя. Но сега ужасно много бързам. Нямам почти никакво време.
— Ричард! — Ду Чайлу изтича към него. — Тръгвам с теб. Аз трябва да бъда там, където е моят съпруг.
Ричард се наведе към ухото на Скарлет, а тя наведе глава и го изгледа с жълтото си око.
— Пусни мъничко огън, Скарлет, просто така, за ефект, не я плаши много.
Ду Чайлу побягна с писък назад, когато един огнен език близна тревата пред краката й.
— Ду Чайлу, твоят народ получи земята на дедите си. Трябва да останеш с него. Ти си тяхната жена-дух. Имат нужда от теб. Имат нужда да ги ръководиш. Искам да те помоля само едно — пази Кулите, които са в твоята земя. Не знам дали те могат да причинят някакви злини, но като Кахарин заповядвам никой да не влиза в тях. Пази ги и се грижи за своя народ! Живейте в мир с другите народи, но продължавайте да се обучавате с оръжията си, за да можете да се защитавате сами.
Ду Чайлу направи една крачка напред. Малките пъстри парцалчета по молитвената й рокля се развяха от вятъра заедно с гъстата й черна коса.
— Ти си мъдър, Кахарин, ще направя всичко, което каза, докато се върнеш при своята жена и при своя народ.
— Ричард — каза Сестра Вирна, — имаш ли представа къде е Калан?
— В Ейдиндрил. Сигурно е отишла там. Събитията в пророчеството се развиват пред Двореца на Изповедниците. Сигурен съм, че е тя е там.
— Дойде време да решаваш, Ричард. Къде ще отидеш?
Той я изгледа продължително. Очите й не трепваха.
— В Д’Хара.
След като продължи да го гледа още миг, Сестрата протегна ръце и го прегърна топло. Целуна го по бузата.
— А после?
Ричард прокара пръсти през гъстата си коса.
— Ще намеря начин да предотвратя онова, което ще се случи в Д’Хара, а след това ще бързам към Ейдиндрил, за да стигна, преди да е станало прекалено късно. Пази се, приятелко.
Тя кимна.
— Двамата с Уорън ще се погрижим за хората, които ти освободи от заклинанията. Те ще имат нужда от помощ. Аз съм Сестра на светлината от около двеста години. Всичко, което някога съм искала, е било да помагам на онези, които имат нужда от помощ. Но на теб е имало кой да помогне. Нямах право да те вземам, нито теб, нито другите момчета. Ще ми се да компенсирам, доколкото мога, грешките си.
Уорън прегърна Ричард.
— Благодаря ти, Ричард. За всичко. Надявам се, че ще се видим отново.
Ричард му намигна.
— Постарай се да не си намираш приключения.
— Идвам с теб — каза Чейс.
— Не — Ричард изтри лице с опакото на ръката си. — Прибери се в къщи, Чейс. Заведи Рейчъл при новата й майка, при нейните братя и сестри. Ема сигурно е ужасно притеснена, не те е виждала от години. Върви в къщи при семейството си. Аз също скоро ще се върна — Ричард се обърна към Сестра Вирна. — Трябва да направим нещо с онези шест Сестри. Те са тръгнали към Западната земя. Там хората нямат никаква защита срещу магиите. Там тези Сестри ще бъдат като ястреби в кокошарник.
— Мисля, че пътуването ще им отнеме известно време. За тях не се тревожи, Ричард.
— Добре. Калан иска сватбата ни да е в селото на Калните. След това може би ще ми трябва помощ, за да мога да се справя с онези шестте. Говори с Натан и с Ан. Трябва да решим какво ще правим с тях.
— Внимавай! — каза Уорън, застанал достолепно с ръце в противоположните ръкави на робата си. — Имам предвид не само за себе си. Не забравяй нещата, които ти казахме Натан и аз. Не забравяй, че оцеляването на всички зависи от онова, което ще направиш с Камъка на сълзите. Но мисля, че е дошъл моментът да направиш своя избор.