Преметна раницата и лъка си през рамо и тръгна. Беше напуснал Д’Хара преди две седмици и знаеше, че вече е близо до Ейдиндрил. Зимното слънцестоене бе минало, но сега това не му изглеждаше толкова важно. Беше тръгнал да търси Калан. Струваше му се, че ако бърза достатъчно, ще я спаси, че ако направи всичко възможно, ще накара времето да го изчака. Не можеше да приеме, че е вече късно.
Изкачи се на върха на един стръмен хълм и пое въздух с последни усилия. В далечината видя Ейдиндрил и сивите стени на Магьосническата кула. Събра сили и отново тръгна в снега.
Улиците бяха пълни с тълпи от хора, които бързаха в студения следобед. Ричард минаваше покрай тях, без дори да ги забележи. После осъзна, че всички го гледат заради Меча на истината и се загърна плътно с пелерината на сбърза.
Изведнъж пред очите му се изпречи греда, от която висеше нещо. Един опърпан ловец на соколи стоеше отстрани и крещеше към тълпата, за да привлече вниманието й. Ричард осъзна думите му в последния момент.
— Коса на Изповедник! Елате да видите косата на Майката Изповедник! Отрязана от собствената й глава! Не пропускайте да я видите! Покажете на децата си косата на последната Майка Изповедник!
Едва сега Ричард разбра, че странното нещо на гредата е коса, дълга коса. Косата на Калан. Разбута тълпата, грабна я и я натъпка в ризата си. Мъжът се опита да се бие с него, но Ричард го залепи с един удар за стената отзад. Сграбчи в юмрук ризата му и го вдигна във въздуха.
— Откъде си взел това?
— От… Съвета. Те я продават. Продават я, след като я отрязаха от главата й. Тя си е моя. — Продавачът се разкрещя за помощ: — Крадец! Крадец!
Щом тълпата се втурна на помощ, мечът излезе от ножницата. Хората се разпръснаха. Ловецът предпочете да спаси живота си и също изчезна като дим.
Гневът на Ричард започна да се надига в него, трябваше да продължи пътя си към Двореца на Изповедниците. Кой знае защо си спомни разказа на Калан за една от жените в Двореца — готвачката. Но как ли се казваше тя? Нещо като Сандерхолт. Точно така! Госпожа Сандерхолт. Отнякъде му замириса на храна и той тръгна по следата, която го отведе до вратата на кухнята. Цяла орда готвачки, които се потяха над тенджерите и тиганите, вдигнаха очи към него и го погледнаха с любопитство.
— Сандерхолт — извика той. — Търся госпожа Сандерхолт, къде е тя?
Някой нервно му посочи към коридора. Изкачи се по стълба, прескачайки по няколко стъпала наведнъж, и затича по дългия коридор. Пред него се появи една жена.
— Какво става? Кой ме търси?
— Аз — каза Ричард.
Тя го изгледа изпод вежди.
— Какво мога да направя за теб, млади човече? — каза му с дрезгав, измъчен глас.
Не искаше в гласа му да звучи заплаха, но явно не можа да постигне голям успех.
— Къде е Калан? Къде да я намеря?
Лицето й стана бяло като престилката й.
— Ти сигурно си Ричард. Тя ми разказа за теб. Изглеждаш точно така, както те описа.
— Да! Къде е тя?
Госпожа Сандерхолт преглътна.
— Съжалявам, Ричард — въздъхна тя, — Съветът я осъди на смърт. Присъдата беше изпълнена в деня на зимното слънцестоене.
Ричард стоеше пред дребничката жена и не можеше да повярва, че двамата говорят за един и същи човек.
— Мисля, че нещо не си разбрала — каза той, — аз търся Майката Изповедник, Калан Амнел. Сигурно ми говориш за друг човек. Моята Калан не може да умре. Дойдох възможно най-бързо, кълна се, че направих всичко възможно и невъзможно.
От очите на госпожа Сандерхолт потекоха сълзи. Тя бавно поклати глава. После сложи превързаната си ръка върху рамото му.
— Ела, Ричард, блед си като платно, нека да ти дам малко топла супа.
Ричард вдигна от земята раницата, лъка и колчана си.
— Съветът я е осъдил на смърт, така ли?
Тя кимна.
— Успя да избяга, но я хванаха. Съветът потвърди присъдата и я обезглавиха публично. Всички съветници стояха и се усмихваха, докато тълпата ликуваше.
— Може би тя все пак е успяла да се спаси. Тя е изключително находчива жена…
— Аз бях там — каза тя с пречупен глас и по лицето й отново потекоха сълзи. — Моля те, не ме мъчи, не ме карай да го преживявам отново. Аз познавам Калан от деня на нейното раждане. Обичах я като собствена дъщеря.
Може би имаше някакъв начин да върне времето назад. Трябваше да има.
Не, беше пристигнал много късно. Калан беше мъртва. Той я остави да умре, за да спре Пазителя. Пророчеството го беше победило. Ричард стисна зъби.
— Къде се събира Съветът?