Той завъртя чашата между дланите си.
— Калан, не можеш да продължаваш да се обвиняваш. Нямаш вина.
— А ти не можеш да лъжеш, магьоснико. Видях погледа в очите ти, когато ти казах какво съм направила. Помниш ли?
— Обясних ти вече. Знаеш, че бях под въздействието на заклинанията на три чародейки, които само силен емоционален шок можеше да развали. Гневът също би могъл да свърши работа, но за да стане това, бе необходимо да бъде оставен да вилнее на воля. Повторих ти го вече толкова пъти — наистина съжалявам за онова, което ти причиних.
— Видях погледа в очите ти. Ти искаше да ме убиеш!
Зед я погледна изпод вежди.
— Трябваше да го направя, Майко Изповедник…
— Калан. Казах ти вече — не съм Майката Изповедник.
— Наричай се както ти харесва, но си оставаш това, което си. Отричането от името не променя същността ти. И както вече ти казах, аз трябваше да свърша и това. За да направиш заклинание за смърт, трябва да убедиш човека, на когото го правиш, че наистина ще умре. В противен случай нищо няма да стане. След като гневът ми възвърна разсъдъка, вече знаех, че трябва да направя заклинание за смърт, така че просто използвах онова, което ставаше, за да направя онова, което трябваше да бъде направено. Това бе отчаяна стъпка. Но не го ли бях направил, хората нямаше да повярват, че са те видели обезглавена.
При мисълта за тази магия Калан потръпна. До края на дните си нямаше да забрави леденото докосване на заклинанието за смърт.
— Ти трябваше да използваш магия, за да разрушиш онзи Съвет на злото. Трябваше да ме спасиш, като избиеш онези мъже.
— И тогава всички щяха да знаят, че си жива. Там всички бяха обзети от лудостта на омразата. Ако го бях направил, щяха да ни преследват хиляди войници, цяла армия мъже. А сега не сме преследвани от никого. Вече можем да се заемем със задълженията си.
— Ти се заеми. Аз нямам нищо общо с добрите духове.
— Калан, знаеш какво ще се случи, ако се откажем. Нали именно ти дойде в Западната земя миналата есен, за да ме намериш и да ми кажеш същото това нещо. Ти ме убеди, че ако изоставим магията, справедливостта, ако не помагаме на безпомощните и беззащитните, това означава да оставим доброволно победата в ръцете на врага.
— Духовете са счели за правилно да не ми помагат повече. Те не направиха нищо, когато оставих Ричард в ръцете на Сестрите на светлината, позволиха ми да го нараня. Допуснаха да ми бъде отнет завинаги. Добрите духове избраха другата страна.
— Не е работа на добрите духове да управляват света на живите. Това е наше задължение. Именно ние трябва да се грижим за собствения си свят.
— Кажи го на някой, който се интересува.
— Ти се интересуваш. Просто в момента не го осъзнаваш. И аз загубих Ричард, но знам, че това не бива да ме отклонява от правилния път. Мислиш ли, че Ричард би те обичал, ако откажеш да помогнеш на човек, който има нужда?
Тя не каза нищо, Зед продължи да я атакува.
— Ричард те обича и заради това, че имаш отношение към живота. Обича те, защото умееш да се бориш със същата страст като него. Винаги си го доказвала.
— Той беше единственото нещо, което исках от живота. Единственото, което поисках от добрите духове. И виж какво му причиних. Той мисли, че съм го предала. Накарах го да сложи яката, а той я мразеше повече от смъртта. Аз не мога да помагам на хората. Мога само да причинявам болка.
— Калан, ти притежаваш магията. Казах ти, не бива да допуснем магията да умре. Светът на живите се нуждае от нея. Ако тя изчезне, целият живот ще бъде скучен и дори разрушен. Никой не знае какви възможности имаме. Ще отидем в Ебинисия, където никой не ни очаква, и ще обединим войските на Средната земя, за да нападнем отново. Никой няма да знае, че сме възродили Ебинисия от пепелището на смъртта.
— Добре. Ако това ще те накара да млъкнеш, съм готова да стана Кралица на Галеа, докато Сирила се възстанови.
Огънят изпука. Зед изсъска тихо.
— Знаеш, че не това искам да кажа, Майко Изповедник.
Калан не му отговори. Тя хапеше вътрешната страна на бузата си, за да не заплаче. Нямаше да му позволи да види сълзите й.
— Магьосниците от старите времена създадоха Изповедниците. Ти притежаваш единствена по рода си магия. Тя има елементи, които не съществуват в нито една друга магия. Дори и в моята. Калан, ти си последната Майка Изповедник. Твоята магия не бива да умре заедно с теб. Ричард е загубен за нас. Но ние трябва да вървим напред. Животът и магията трябва да вървят напред. Ти трябва да си избереш другар и да дадеш на света тази магия за бъдещето.
Тя продължаваше да гледа в пламъците.
— Калан — прошепна той, — ти трябва да го направиш, за да докажеш любовта си към Ричард. Трябва да се бориш за себе си.