Тя бавно извърна глава и погледна в другата стая. Орск седеше с кръстосани крака на пода до Чандален. Единствен той я погледна с единственото си око. Белегът през другото проблесна зловещо на светлината на огъня. Той следеше всяко нейно движение. Другите в стаята се постараха да изглеждат страшно заети с работата си.
— Орск — каза тя.
Огромният мъж скочи на крака и бързо се приближи. Застана пред нея в очакване на заповедите й — все едно какви са те: да й донесе чаша чай или да убие някого.
— Орск, качи се в стаята ми и ме чакай!
— Да, господарке.
След като той се качи на горния етаж, Калан бавно прекоси стаята. Чу как леглото изскърца под тежестта му, когато той седна да я чака. Когато постави ръка на парапета на стълбата, Зед я спря.
— Майко Изповедник, не е задължително да е той. Със сигурност ще си намериш някой, който да отговаря на вкуса ти.
— Няма никакво значение, него вече съм докоснала със силата си. Защо да наранявам друг?
— Калан, не съм казал, че трябва да стане веднага. Не е нужно да е толкова скоро. Казах само, че трябва да свикнеш с тази мисъл и в един момент да го направиш.
— Днес, утре, следващата година, какво значение има. И след десет години ще бъде същото като сега. Магьосниците използват Изповедниците от хиляди години. Защо точно с мен трябва да бъде различно? Искам да свърши по-бързо, за да си доволен.
Зед не сваляше очи от нея. В тях като че ли проблесна сълза.
— Калан, не е така. Това е надеждата за живот.
Тя видя болката в очите му, но не й дожаля за него.
— Както искаш го наречи. Наименованието не променя същността. Това е изнасилване. Моите врагове не можаха да го направят, нека тогава го сторят приятелите ми.
— Знам, скъпа моя, колко добре го знам.
Тя отново понечи да тръгне по стълбите, но ръката му отново я спря.
— Калан, моля те, направи първо едно нещо заради мен. Иди и се разходи, премисли нещата още веднъж. Помоли духовете за помощ, за напътствие. Помоли ги да ти покажат правилния път.
— Нямам какво да кажа на добрите духове. Нали те го искат, нали те са те изпратили, за да ме „напътстваш“.
Кокалестата му ръка погали късите й коси.
— Тогава направи го заради Ричард.
Тя стоеше и го гледаше. Накрая отмести поглед към вратата, към малката замръзнала градинка зад странноприемницата, потънала в мрак. Тръгна към нея.
— Заради Ричард.
Седемдесета глава
Ричард стоеше във високия стол на Калан и галеше къдриците й. Беше ги измъкнал от ризата си, тъй като не искаше да забие ножа в сърцето си през тях. Нямаше представа колко дълго е стоял така, потънал в спомени, но когато вдигна глава, забеляза, че прозорците се потъмнели.
Внимателно сложи косите върху дръжката на стола и отново извади ножа си. Смазан от болка, допря острието до сърцето си. Кокалчетата на пръстите му побеляха около дръжката.
Беше време.
Най-после всичко щеше да свърши. Страданието щеше да спре.
Сбърчи чело. Какво му каза госпожа Сандерхолт? Калан й била разказвала за него? Запита се дали не й е споменала още нещо. Може би му бе оставила някакво последно съобщение! Защо пък да не я попита? И след това можеше да умре.
Намери я в кухнята.
— Какво си направил, Ричард?
— Убих нейните убийци!
— Е, не мога да кажа, че ми е мъчно за тях. Тези хора не бяха истинските съветници. Нека ти приготвя нещо за ядене.
— Не, благодаря. Не съм гладен. Госпожо Сандерхолт, нали каза, че Калан ти е говорила за мен?
Явно не й се щеше да потъва отново в спомени, но все пак въздъхна дълбоко и кимна.
— Тя се върна у дома, но намери всичко променено. Келтон…
— Не ме интересува какво е ставало тук, кажи ми само за Калан.
— Принц Фирен беше убит. Тя беше несправедливо обвинена в цял списък от престъпления, включително и предателство. Магьосникът произнесе смъртна присъда, тя трябваше да бъде… екзекутирана.
— Обезглавена — уточни Ричард.
Възрастната жена кимна.
— Избяга с помощта на нейни приятели, уби магьосника и се скри. Изпрати ми бележка и аз я посетих. При това посещение ми каза много неща. Разказа ми всичко за теб. Не искаше да говори за нищо друго.
— Защо след като се е спасила, не е избягала оттук?
— Каза, че чака някакъв магьосник на име Зед, който трябвало да й помогне.
Ричард затвори очи, а болката отново разкъса гърдите му.
— Значи са я заловили, докато го е чакала.
— Не, не стана точно така.
Ричард заби поглед в дървения под и я изчака да продължи.
— Магьосникът, когото чакаше, пристигна. Именно той бе онзи, който я върна на Съвета.