След като си похапнаха добре, сред радостни възгласи и весели разговори, които от толкова време им липсваха, всички се втурнаха да събират нещата си. Чандален с особено изражение на лицето дръпна Калан настрани и заговори бързо на своя роден език.
— Майко Изповедник, искам нещо да те попитам, но не знам как да го кажа.
— Какво има Чандален?
— Как да кажа на твоя език „гърди“?
— Какво?
— Как е думата за „гърди“? Просто искам да кажа на Джебра, че има много хубави гърди!
Калан сви рамене.
— Чандален, съжалявам, но мисля, че не бива да говориш с нея за това.
— Ти само ми кажи. Искам да й обясня колко много харесвам нейните хубави гърди.
— Чандален, при Калните е съвсем нормално да се говори така на една жена, но на други места не е прието, това вече не е комплимент, а обида. Не е прието дори между хора, които много добре се познават.
— Аз я познавам добре.
— Все още не е достатъчно. Повярвай ми. Ако наистина я харесваш, не й говори такива неща, няма да й хареса.
— Нима жените тук не обичат да чуват истината?
— Не е толкова просто. Ако ти видиш в твоето село жена, която няма кал по косата и й го кажеш, това няма да й хареса, нали? Въпреки че е самата истина, въпреки че казваш онова, което виждаш!
Той повдигна вежда.
— Разбирам.
— Нищо друго ли не харесваш в нея?
Той кимна ентусиазирано.
— Харесвам всичко в нея.
— Тогава кажи й, че харесваш усмивката, косата, очите й.
— Как да разбера кои неща са комплимент и кои не?
Калан го погледна.
— Е, засега говори само за онова, което не е покрито с дрехи, и няма да сбъркаш!
Той кимна с благодарност.
— Ти си много мъдра, Майко Изповедник, радвам се, че Ричард се върна като твой съпруг, защото иначе сигурно щеше да избереш Чандален.
Калан се засмя и го прегърна, а той топло отвърна на прегръдката й.
Изведнъж пред нея изскочиха цял куп познати лица — капитан Райан, лейтенант Хобсон, Брин, Питър и още много други. Те всички се бяха заразили от нейната усмивка и също сияеха.
Тя отиде в конюшнята и изведе Ник. Чандален бе успял да го вземе, докато бягаха от Ейдиндрил. Едрият боен кон изцвили нежно, още щом я видя. Калан го погали по сивия нос и той потърка глава в нея.
— Как си, Ник? — Той изцвили. — Какво ще кажеш да отведеш Кралицата на Галеа до двореца в Ебинисия?
Ник кимна с глава, доволен да напусне конюшнята и да потича на воля в слънчевия ден.
От покрива на конюшнята капеше вода. Калан погледна нагоре и видя ледените висулки да се топят. Плъзна поглед по хълмовете наоколо. Очакваше ги един рядко топъл зимен ден. Идеше пролет.
Госпожа Сандерхолт се изненада, когато Ричард поиска още една супа и още едно парче хляб.
— Госпожо Сандерхолт, ти правиш най-вкусната супа на този свят. След моята.
От кухнята се чуваше звън на порцелан, скърцане на колосани престилки, съскане на пара.
— Ричард, много се радвам да те видя толкова весел. Вчера изглеждаше ужасно, но явно всичко се е променило. Сигурно се е случило нещо много важно, щом изглеждаш като прегърнат от добрите духове.
Той я погледна и продължи да дъвче.
— Искам да ти кажа нещо, но ако ми обещаеш, че ще го пазиш в тайна. Може да стане много лошо, ако някой разбере.
— Тогава обещавам.
— Калан не е мъртва.
Тя едва го погледна.
— Ричард, не предполагах, че си толкова зле. Аз самата…
— Знам, знам. Магьосникът, когото си видяла, е моят дядо. Използвал е заклинание, за да мислят всички, че Калан е обезглавена, за да не я преследват повече и да избяга. Тя е спасена.
Възрастната жена го прегърна.
— Мили духове, благословени да сте!
— Такива са — каза Ричард с усмивка и загреба от супата си. За пръв път очите му се въртяха любопитно наоколо и се вглеждаха във великолепието на Двореца.
Вече привършваше с яденето, когато чу някакво драскане по каменната стена. Погледна през прозореца и му се стори, че зад ъгъла вижда някаква странно позната, необичайно едра фигура. Скочи на крака и се спусна навън към тъмната сянка. Тя трепна почти незабележимо.
— Грач! Грач! Ти ли си?
Сянката не се раздвижи. Може би бе само въображение. Ричард протегна ръка.
— Грач, моля те, ако си ти, прости ми! Грач, толкова ми липсваше!
Само след миг пред очите му се стрелнаха същите драскащи нокти. Грач изскочи иззад ъгъла и се хвърли върху него. Ричард отскочи настрани, защото приятелят му беше станал доста едричък.