— Грач, о, Грач, толкова ми липсваше.
Грач го гледаше с огромните си зелени очи.
— Не знам дали можеш да ме разбереш, но аз не мислех онова, което говорех. Опитвах се само да спася живота ти. Моля те, прости ми! Ричард обича Грач!
Крилата му се разпериха, устата се отвори и той показа дългите си зъби. Ушите му се свиха назад.
— Грааач оиича Рааач ааард! — Змеят се хвърли към него. Двамата се прегърнаха с ръце и криле. Всеки изразяваше по свой начин радостта си от срещата.
Когато се пуснаха един друг, Грач погледна Ричард и леко го драсна с нокът по брадата. Ричард потърка гладкото си лице и се засмя.
— Нямам вече брада. Никога повече няма да нося брада.
Грач намръщи носа си в отвращение и за да го подчертае, изръмжа доста сърдито.
Ричард се засмя.
— Ще свикнеш да ме гледаш и така.
После двамата седнаха един до друг.
— Грач, знаеш ли, че аз съм магьосник?
Грач се засмя, а Ричард се учуди откъде един звяр може да знае какво е магьосник. Грач никога нямаше да престане да го удивлява с нещата, които знае или разбира.
— Наистина. Аз съм магьосник. Ето, сега ще ти покажа как се прави огън.
Ричард протегна напред дланта си. Призова силата от центъра на спокойствието. Нищо не се получи. Не можеше да направи нещо толкова обикновено! Погледна Грач, който се заливаше от смях, а крилата му потрепваха от радост.
Изведнъж в паметта му се появиха думите на Дена. Беше я попитал как да се справя с магията. Тя го беше погледнала с всезнаещата си усмивка. И бе казала, че трябва да се гордее с решението си да се научи да използва дарбата си, но никога да не се поддава на високомерното чувство, че е в основата на събитията. Ричард не можеше да разбере къде е границата. Разбра само, че има още много да учи, преди да стане истински магьосник. Дори не беше сигурен дали иска да е магьосник, но започна да се възприема такъв, какъвто е — човек, роден с дарбата, роден да бъде камъкът в езерото, син на Мрачния Рал, но заобиколен от хора, които обича. Докосна дръжката на меча. Беше направена точно за неговата ръка.
Той беше Търсачът. Истинският Търсач.
Замисли се за духовете, донесли му много повече щастие в сравнение с болката, която му причини животът. Беше много доволен, че Дена намери най-накрая покой за душата си. Не можеше да иска за нея, за човек, когото беше обичал, повече от това.
Отърси се от мислите си и потупа косматия си приятел.
— Почакай ме тук за малко, Грач. Ще ти донеса нещо.
Ричард изтича в кухнята и грабна един овнешки бут. Когато го видя да се връща, Грач затанцува от щастие, пристъпвайки от крак на крак. Двамата седнаха на стъпалата. Ричард довърши последната лъжица супа, а Грач — вкусния кокал. Когато свършиха, Ричард извади от джоба си кичура коса на Калан.
— Това е на жената, която обичам.
Грач го изгледа с разбиране и посегна към къдрицата.
— Вземи я, аз й разказах за теб и какво означаваш за мен. Тя те обича така, както те обичам аз. Никога няма да те пропъди. Можеш да идваш при нас винаги когато поискаш и да стоиш толкова дълго, колкото ти харесва.
Грач хвана косата на Калан. Ричард свали зъба на Скарлет, завърза го заедно с къдрицата и после ги закачи на врата на Грач. Те вече нямаше да му трябват. С нокти Грач пипна дългата коса.
— Сега отивам при нея. Искаш ли да дойдеш с мен?
Грач кимна с въодушевление, главата му се заклати, а крилете се разпериха.
Ричард погледна надолу към града. Навсякъде се виждаха войници. Много войници. Императорският орден. Щеше да мине много време, преди да се осмелят да разследват смъртта на съветниците, причинена от ръката на магьосник. Ричард се усмихна.
— Май е по-добре да си намеря кон и да тръгваме. Да се махаме оттук.
Той погледна към ясното слънчево небе. Лекият вятър развя с топлата си ръка пелерината на сбърза. Идеше пролет.