— Савидлин, помогни ми да го отнесем в къщата на духовете и изпрати някой да доведе Нисел. Моля те, кажи да побързат.
Савидлин извика на един от хората си да изтича за лечителката. Самият той с помощта на двама други ловци повдигнаха Ричард. Подпрян на копието си, Чандален не помръдваше от мястото си.
Осветената от факли процесия тръгна обратно към къщата на духовете. Савидлин и другите двама, които носеха Ричард, влязоха вътре. Калан не се отделяше от тях. Сложиха Ричард да легне срещу огнището и пъхнаха под главата му сгънатото одеяло. Савидлин нареди на мъжете да излязат, но самият той остана при Калан.
Тя коленичи до Ричард и с треперещи ръце докосна челото му. Беше леденостудено и плувнало в пот. Ричард като че бе изпаднал в безсъзнание. Тя прехапа устни и се опита да не заплаче.
— Нисел ще му помогне — каза Савидлин. — Ще видиш. Тя е добра лечителка. Ще знае какво трябва да се направи.
Калан едва успя да кимне с глава. Ричард бълнуваше и главата му се мяташе насам-натам, сякаш търсеше положение, в което болката да не е толкова силна.
Двамата се умълчаха. Савидлин пръв наруши тягостната тишина.
— Майко Изповедник, какво беше онова, което направи? Откъде се появиха тези светкавици?
— Не съм съвсем сигурна. Знам само, че беше част от магията ми. Нарича се Кон Дар.
Савидлин я погледна изпитателно, след това сви колене и ги обгърна с ръце.
— Не знаех, че Изповедниците могат да хвърлят светкавици.
Тя също го погледна.
— И аз самата го разбрах едва преди няколко дни.
— А какво беше онова черно нещо?
— Мисля, че най-вероятно е създание от отвъдния свят.
— Оттам, откъдето преди дойдоха хората-сенки ли?
Калан кимна.
— Какво търси тук?
— Съжалявам, Савидлин, не мога да ти отговоря на този въпрос. Но ако се появят още като него, кажи на хората, че трябва да се отдалечат от него. В никакъв случай да не стоите на едно място, нито пък да тичате. Само вървете и елате да ме извикате.
В настъпилата тишина той се замисли върху думите й.
Вратата най-сетне се отвори и в стаята влезе прегърбена фигура, придружавана от двама мъже с факли.
Калан скочи на крака и се спусна да я посрещне. Стисна ръцете й.
— Нисел, благодаря ти, че дойде!
Нисел се усмихна и я потупа по рамото.
— Как е ръката ти, Майко Изповедник?
— Напълно излекувана, благодарение на теб. Нисел, нещо не е наред с Ричард. Има ужасни главоболия…
Нисел се усмихна отново.
— Знам, дете. Ей сега ще видим какво става.
Един от мъжете, които дойдоха с Нисел, й подаде платнена торба, а тя коленичи до Ричард. Нещо в торбата изтропа, когато Нисел я пусна на земята. Тя каза на мъжете да държат факлите по-близо до Ричард. Свали окървавената превръзка и натисна с палците си раната, за да я отвори. Погледна лицето на Ричард, за да разбере дали е усетил нещо. Не беше.
— Ще се погрижа най-напред за раната.
Тя я почисти и се приготви да я шие, а Калан и тримата мъже я наблюдаваха в пълна тишина. Факлите пукаха и съскаха, осветявайки вътрешността на почти празната къща с потрепващата си светлина. Черепите на предците, подредени на полицата край камината, наблюдаваха Нисел заедно с останалите.
Като мърмореше нещо сама на себе си, тя приключи с шевовете, намаза раната с мехлем, който миришеше на борова смола, и я превърза с бинт. Порови в торбата си, след това отпрати мъжете, които я придружаваха. На минаване Савидлин докосна Калан по рамото съчувствено и каза, че ще се видят сутринта.
След като мъжете си тръгнаха, Нисел вдигна глава от торбата си и погледна Калан.
— Чувам, че ще се омъжваш за него.
Калан кимна.
— Мислех, че не можеш да имаш любим, защото си Изповедник, защото силата ти ще го унищожи… когато ще създавате деца.
Калан се усмихна на възрастната жена.
— Ричард е много специален човек. Той притежава магия, която го предпазва от силата ми.
Двамата бяха обещали на Зед, че никога няма да разкриват истината. Никой не биваше да знае, че любовта му към нея е онова, което го пази от силата й.
Нисел се усмихна, а старческата й длан докосна ръката на Калан.
— Радвам се за теб, дете.
Тя отново се наведе над торбата си, докато най-накрая извади оттам една шепа малки глинени бутилчици, запушени с тапи.
— Често ли получава такива главоболия?
— Каза ми, че понякога главата го боли много, но този път било различно, боли го повече, сякаш нещо се опитва да излезе от главата му. Никога досега не бил изпитвал подобно чувство. Мислиш ли, че можеш да му помогнеш?