— Ще видим.
Нисел отпуши няколко от шишенцата и ги поднесе под носа му едно след друго. Едно от тях най-накрая успя да го събуди. Нисел го подуши, за да види кое е. Кимна и промърмори нещо, след което отново заровичка в торбата си.
— Какво става? — избоботи Ричард.
Калан се наведе и го целуна по челото.
— Нисел ще се опита да направи нещо за главоболието ти. Само си лежи спокойно.
Ричард изви гръб и отново стисна очи, сякаш опитвайки се да изгони болката. Притисна треперещите си юмруци до двете си слепоочия.
Лечителката натисна брадичката му надолу с пръсти, принуждавайки го да си отвори устата. След това с другата си ръка сръчно напъха вътре няколко листенца.
— Кажи му да дъвче. Да не спира да дъвче.
— Нисел казва да дъвчеш листата; ще облекчат болката.
Ричард кимна и превивайки се от болка, падна на една страна, като същевременно се опитваше да дъвче листата. Калан прокара пръсти през косата си, чувствайки се напълно безпомощна. Щеше й се да можеше да направи нещо повече за него. Непоносимо й бе да го гледа как се мъчи.
Нисел изсипа някаква течност от един мях в широка купа и започна да бърка, изсипвайки вътре прах от друг буркан. Двете с Калан помогнаха на Ричард да седне и да изпие сместа. Когато свърши, той легна обратно. Дишаше тежко и неравномерно, но продължаваше да дъвче листенцата.
Нисел се изправи.
— Отварата ще му помогне да заспи.
Калан също стана и Нисел сложи в ръката й малка торбичка.
— Ако пак го заболи силно, дай му да дъвче още от тези листенца. Ще го облекчат.
Калан се приведе леко напред, за да не стърчи много над старицата.
— Нисел, знаеш ли какво му е?
Лечителката отвори малкото шишенце и подуши съдържанието му, после го поднесе под носа на Калан. Миришеше на люляк и женско биле.
— Духът — каза тя просто.
— Духът ли? Какво искаш да кажеш?
— Това е болест на духа му. Не на кръвта, не на тялото, нито пък на дишането. На духа.
Калан нямаше представа какво означава всичко това, но знаеше, че не е нещо, което би искала да чуе.
— Ще се оправи ли? Ще могат ли твоите билки и листенца да го излекуват?
Нисел се усмихна и я потупа по ръката.
— Много би ми се искало да присъствам на сватбата ви. Няма да се откажа. Ако това не помогне, ще опитам и друго.
Калан я хвана за ръка и я поведе към вратата.
— Благодаря ти, Нисел.
Калан видя, че Чандален стои до ниската стена пред къщата. Някои от неговите хора стояха наблизо в тъмнината. Приндин беше най-близо до къщата на духовете. Тя отиде при него.
— Би ли изпратил Нисел до къщата й, моля?
— Разбира се — каза Приндин и като хвана почтително лечителката под ръка, двамата се изгубиха в нощта.
Калан и Чандален си размениха по един дълъг поглед, след това тя се приближи към него.
— Оценявам онова, което ти и твоите хора направихте тази вечер за нас. Благодаря ти.
Той продължи да я гледа с безизразно лице.
— Не пазя вас, а своя народ от вас. От това, което бихте могли да му причините за в бъдеще.
Калан изтупа раменете си.
— Дори и така да е, ако се появи нещо подобно, не се опитвайте да го убивате сами. Не искам никой от Калните хора да загине. Включително и ти. Ако видите нещо подобно, не бива да стоите на едно място или да тичате. Направите ли го, сте мъртви. Единственият изход е да дойдете да ме извикате. Не се опитвайте да се справите сами. Разбра ли? Елате да ме извикате.
Лицето все още беше безизразно.
— И ще хвърляш още светкавици?
Калан го изгледа хладно.
— Ако се наложи.
Тя се запита дали би могла да го направи отново. Нямаше никаква представа как стана първия път.
— Ричард Избухливият не се чувства добре. Може би утре няма да е в състояние да стреля заедно с теб и хората ти.
Той се усмихна самодоволно.
— Така и предполагах, че ще се опита да си намери някакво извинение.
Калан стисна здраво зъби и си пое дълбоко въздух. Нямаше намерение да стои тук и да си разменя обиди с този глупак. Искаше да се върне вътре при Ричард.
— Лека нощ, Чандален.
Ричард все още лежеше по гръб и дъвчеше листата. Тя седна до него и с радост установи, че изглежда малко по-свеж.
— Тези неща започват да стават по-вкусни.
Калан погали челото му.
— Как се чувстваш?
— Малко по-добре. Болката ту се появява, ту отшумява. Мисля, че листата помагат. Само дето от тях ми се вие свят.
— По-добре е да ти се вие свят, отколкото да те боли, нали така?
— Да. — Той отпусна длан на ръката й и затвори очи. — С кого говори?
— С онзи глупак Чандален. Той стои на пост пред къщата на духовете. Мисли, че ще им докараме и други неприятности.