Ричард накара Калан да попита Савидлин дали няма някаква остра и здрава пръчка, каквато и да е. Савидлин се наведе назад и с пръсти дръпна една тънка пръчка от торбата, пъхната под пейката. Подаде я на Ричард, който бе извадил драконовия зъб. Той я повъртя в ръце, оглеждайки я учудено, и я пъхна в основата на зъба, след това я завъртя. Савидлин се разсмя.
— Искаш да направиш дупка ли? — Ричард кимна. Савидлин протегна ръка. — Дай на мен. Ще ти покажа как се прави.
Савидлин направи с острието на ножа си малка дупчица и след това задържа зъба между стъпалата си, както бе седнал на пода. Сложи няколко песъчинки в дупката, след което напъха и пръчката. Плю на дланите си и започна да я върти между тях, като от време на време спираше, за да пусне още песъчинки в дупката, също и малко слюнка. С ножа си почисти стърготините, излезли от другата страна на зъба, там където импровизираният свредел го бе пробил. След това му го подаде, целият ухилен, и му показа дупката. Ричард се засмя и му благодари, след това завърза зъба с кожен ремък и го окачи около врата си заедно със свирката на Пилето и Агиела.
Вече се събираше цяла колекция. Но някои от експонатите не харесваха особено на Калан.
Загребвайки от кашата си, Савидлин попита:
— Как е главата?
— По-добре е, но все още боли. Листата, които Нисел ми даде, много ми помогнаха. Направо се учудвам, че се наложи да ме носите до къщата на духовете миналата нощ.
Савидлин се засмя.
— Веднъж много ме болеше ето тук — той посочи един заоблен белег на бузата си. — Наложи се до в къщи да ме занесат няколко жени. — Той се наведе напред и повдигна вежда. — Жени! — Веселан го изгледа неодобрително. Той се направи, че нищо не забелязва. — Когато моите хора разбраха, че съм бил донесен в къщи от жени, направо си умряха от смях. — Той пъхна последното парченце хляб в устата си и задъвка. — Тогава им казах кои точно са били жените и те престанаха да се смеят. Искаха да разберат как точно съм получил белега си, та и тях да ги занесат в къщи същите жени.
— Савидлин! — възмутено го скастри Веселан. — Ако вече нямаше този белег, щях да му го направя. И то какъв!
— Е, и как получи белега? — попита Ричард.
Савидлин сви рамене.
— Както казах и на моите хора тогава, не е никак трудно. Само застани някъде като изненадан заек и чакай някой да те намушка с копието си.
— А този някой не те уби?
— Защото пъхнах в него няколко от специалните си стрели „десет стъпки“. — Той посочи гърлото си. — Ето тук.
— Какви са тия специални стрели „десет стъпки“?
Савидлин посегна някъде настрани и извади от колчана си една фино изработена, остра стрела.
— Ето това. Виждаш ли тъмното петно? Отрова. Отрова „десет стъпки“. Защото след като попадне в теб, правиш десет стъпки и си мъртъв. — Той се засмя. — Хората ми решиха да потърсят друг начин, за да накарат тези жени да ги занесат в къщи.
Веселан се наведе напред и напъха остатъка от своя хляб в устата на мъжа си, а после се обърна към Калан:
— Мъжете обичат да разказват какви ли не ужасни истории. — Тя се усмихна свенливо. — Но толкова се притеснявах, докато се оправи. Разбрах, че е добре, чак когато дойде при мен и заченахме Сидин. Тогава престанах да се тревожа.
Калан изведнъж осъзна, че е превела думите на Веселан, без изобщо да е вникнала в смисъла им. Усети как ушите й пламват. Вместо да погледне Ричард, за когото превеждаше, тя се наведе ниско над паницата си и усърдно загълта кашата си. Радваше се, че поне косата скриваше ушите й.
Савидлин погледна Ричард с многозначителен мъжки поглед.
— Скоро ще разбереш, че жените също обичат да разказват истории.
Калан отчаяно търсеше нова тема за разговор. Нищо не можа да измисли. За щастие се намеси Савидлин. Той се наведе назад и погледна през вратата.
— Скоро ще трябва да тръгваме.
— Откъде знаеш кога трябва да тръгнем?
Савидлин сви рамене.
— Аз съм тук, ти си тук, някои от другите мъже също. Когато се съберат всички, значи е време да тръгваме.
Савидлин отиде до ъгъла на стаята и взе един лък, по-голям от онзи, който Калан обикновено го виждаше да носи. Това бе лъкът на Ричард. Той го видя и грейна в усмивка. Каза на Савидлин, че това е най-добрият лък, който е използвал някога. Савидлин засия от гордост и му подаде колчан със стрели.
Ричард го прецени най-напред на тежина, след това опъна тетивата.