— Щом се покаже — каза той на Чейс, — ще го хвърлим във водата.
Чейс кимна. Зед се радваше, че граничният надзирател бе човек, на когото не трябваше да се обяснява надълго и нашироко. Той умееше да си запълва времето по-пълноценно, вместо да задава излишни въпроси. Чейс пусна Рейчъл на пода.
— Стой зад мен! — каза й той.
Тя също не задаваше излишни въпроси. Кимна и стисна здраво куклата си. Зед видя, че още стиска в ръчичка огнената пръчка. Наистина беше смело момиченце. Магьосникът се обърна към тътнещият коридор, вдигна ръка и изпрати към вилнеещата тъмна фигура огнени стрели. Войниците отскочиха назад.
Съществото се изправи и завъртайки се, изплю една откъсната ръка на пода. Огънят докосна тялото му. Блъвна дим. То се изкикоти срещу магьосника, който, облян в слънчева светлина, стоеше неподвижен край езерото.
Войниците продължаваха да изтласкват хората навън, макар те вече да нямаха нужда от окуражаване. Зед изпращаше към съществото огнени кълба, като ги търкаляше по пода. То ги отстраняваше от пътя си и те угасваха. Магьосникът беше наясно, че огънят не е заплаха за съществото, но искаше да отклони вниманието му. Така и стана.
— Не забравяй! — каза той на Чейс. — Във водата!
— Няма да имаш нищо против, ако умре, след като падне вътре, нали?
— Ни най-малко.
Дращейки с лапи по каменния под, съществото се носеше към тях. Ноктите му оставяха дири, зад гърба му се вдигаше пушилка, примесена с каменни отломки. От време на време Зед го замерваше с шепи концентриран въздух, които го поваляха на земята. Така задържаше вниманието му върху себе си, като в същото време се опитваше да го забави, за да могат да го хванат. То всеки път се изправяше на крака и яростно се втурваше напред през глава. Чейс приклекна, леко наведен напред, в готовност. В ръката си вместо меч стискаше боздуган с шест остриета.
Съществото направи невероятен скок във въздуха, насочвайки се към магьосника, и се приземи с вой пред него, преди той да успее да отреагира. Повален на земята, Зед се опита да изгради пред себе си плътна въздушна стена, за да се спаси от хищните нокти. Острите зъби яростно се стрелваха към гърлото му.
Човек и звяр се вкопчиха един в друг и се претърколиха. Когато съществото излезе отгоре, Чейс замахна с боздугана и го удари по главата с все сила. То се извъртя към него и граничният надзирател го цапардоса втори път в гърдите, като по този начин го принуди да пусне Зед. При удара се чу изпукване на кости. Но съществото не се впечатли ни най-малко от това.
То извъртя единствената си ръка и сграбчи Чейс за краката, след което го дръпна силно към себе си. Граничният надзирател се строполи по гърди на пода и простена глухо. Зед се опитваше да дойде на себе си. Рейчъл заби огнената пръчка в гърба на съществото и то изведнъж пламна. Зед го заля със силна въздушна струя, опитвайки се да го блъсне във водата, но то се бе вкопчило здраво в Чейс. През пламъците проблясваха свирепи черни очи. Устните се разтегнаха в грозна усмивка.
Чейс издигна с две ръце боздугана си и го стовари право в гърба на силното същество, което най-после се строполи в езерото. От допира на пламък и вода се чу съскащ звук.
В същия миг Зед възпламени въздуха над водата, като използва предварително събраната топлина за да подхранва горенето. Магьосническият огън изсмука цялата топлина от езерото, което след броени секунди се превърна в блок лед. Когато топлината повече не можеше да подклажда горенето, огънят загасна. Изведнъж настъпи тишина. Чуваха се единствено стенанията на ранените.
Рейчъл падна върху Чейс, гласът й трепереше:
— Чейс, Чейс, добре ли си?
Той я прегърна и се повдигна, опитвайки се да седне.
— Добре съм, мъничката ми!
От един поглед Зед се убеди, че не е съвсем така.
— Чейс, вземи Рейчъл и идете да седнете на ей онази пейка. Аз ще трябва да помогна на хората, а гледката няма да е подходяща за детски очи.
Той знаеше, че обоснована по този начин, молбата му ще свърши повече работа, отколкото, ако кажеше на Чейс, че не иска да му се мотае насам-натам с всичките си рани, за които в момента не можеше да се погрижи. Все пак Зед се изненада, когато Чейс се съгласи без никакви възражения.
Командирът и осем от неговите хора се приближиха забързано към Зед. Неколцина от тях бяха оцапани с кръв; по металния нагръдник на единия се виждаха следи от свирепи нокти. Всички скришом гледаха към замръзналото в езерото същество.