— Добре се справихте, магьоснико Зорандер! — Командирът се усмихна почтително и кимна. — Има още живи. Дали няма да можете да направите нещо за тях?
— Ще се заема. Командире, накарай хората си да насекат на парчета това нещо тук, преди да е измислило начин да разтопи леда.
Командирът ококори очи.
— Искате да кажете, че е още живо?
Зед измърмори нещо в смисъл, че наистина е живо.
— Колкото по-скоро се заемете с тази работа, толкова по-добре, командире.
Войниците вече бяха извадили брадвите си в очакване на заповед за действие. Командирът кимна с глава и те се хвърлиха към езерото.
Той сниши глас:
— Магьоснико Зорандер, какво е това нещо?
Зед хвърли бърз поглед към Чейс, който бе напрегнал слух. Задържа погледа му в своя.
— Смехавец.
Чейс не реагира по никакъв начин; всъщност граничният надзирател рядко показваше чувствата си. Зед се обърна към командира.
Сините очи на едрия мъжага бяха широко отворени.
— Смехавците са на свобода? — прошепна той. — Не… вие сигурно се шегувате, магьоснико Зорандер.
Зед се вгледа в лицето на мъжа. По него видя белези, на които не бе обърнал внимание до момента, белези, придобити в опасни битки. Войниците на Д’Хара рядко участваха в друг вид битки. Това беше мъж, научен да скрива страха си. Дори пред лицето на смъртта.
Зед въздъхна. Не беше спал от много дни. След като се бяха появили четворките, преследващи Калан, и тя си бе помислила, че Ричард е мъртъв, тя бе влязла в Кон Дар, Кървавата ярост, и бе убила нападателите си. Тя, Чейс и Зед бяха вървели три дни и три нощи, за да стигнат до Двореца, за да може Калан да получи отмъщение. Нямаше начин да бъде спрян Изповедник, попаднал в Кон Дар, тази древна сплав от много магии. След това тримата бяха заловени и не след дълго намериха Ричард жив. Всичко се бе случило едва вчера, но на Зед му се струваше, че е било преди векове.
Мрачният Рал се беше мъчил цяла нощ да пусне в действие магията на Орден, а те, безпомощни, го бяха наблюдавали. Той загина едва тази сутрин, като отвори погрешната кутия. Уби го Първото правило на магьосника, приложено от Ричард. Всъщност това доказваше, че Ричард притежава дарбата, въпреки че той самият не вярваше в това. Единствено човек, който притежава дарбата, можеше да приложи Първото правило на магьосника срещу магьосник с таланта на Мрачния Рал.
Зед хвърли поглед към езерото, където войниците продължаваха да секат на парчета тялото на съществото.
— Как се казваш, командире?
Мъжът застана мирно, горд от проявеното към него внимание.
— Главен командир Тримак. Първи отряд на Дворцовата стража.
— Първи отряд ли? Какъв е този отряд?
Мъжът се изпъчи още повече.
— Ние сме стоманеният обръч около самия Господар Рал, магьоснико Зорандер. Две хиляди силни мъже. Унищожаваме всеки, дръзнал да погледне с лошо око Господаря Рал.
Зед кимна.
— Главен командир Тримак, човек с твоя ранг знае, че едно от задълженията му е да пази в тайна онова, което вижда и чува.
— Тъй вярно!
— В случая се изисква точно това. Поне засега не бива да казваш на никого, че знаеш нещо за съществото.
Тримак въздъхна тежко.
— Разбирам!
Той погледна към хората, нападали по пода.
— А какво ще правим с ранените, магьоснико Зорандер?
Зед уважаваше войници, които изпитваха загриженост към невинно пострадали в битка. По време на боя командирът не им бе обърнал никакво внимание, защото това се изискваше от поста му, а не защото бе коравосърдечен. Той трябваше да бъде в първите редици.
Зед се запъти към хората, Тримак не се отделяше от него.
— Знаеш ли, че Мрачният Рал е мъртъв?
— Да, видях новия Господар Рал, преди да отлети с червения дракон.
— Всички ли ще служат на Ричард така, както са служили досега на Господаря си?
— Той е Рал, нали?
— Рал е!
— И притежава дарбата?
— Притежава я!
Тримак кимна.
— Ще му служат, до последния човек. Ничие лошо око няма да попадне върху него!
Зед го погледна.
— Той не е господар, комуто се служи лесно. Твърдоглав е.
— Той е Рал, което значи точно това.
Зед се усмихна, въпреки че искаше да остане сериозен.
— Освен това ми е внук, но още не го знае. Всъщност той дори не знае, че е Рал. Още по-малко, че е Господарят Рал. Най-вероятно няма да му хареса особено постът, който ще трябва да заеме. Но един ден ще има нужда от вас. Ще го приема за лична услуга, главен командир Тримак, ако проявиш към него повече разбиране.
Очите на Тримак внимателно оглеждаха залата, нащрек за нова опасност.