Цитатът от Книга първа [V] на „Тао Те Кинг“ на Лао Дзъ е от превода на Д. С. Лоу, издание на Пенгуин букс, Лондон, 1963, и е използван с любезното им позволение.
Diuno Elegies на Райнер Мария Рилке са цитирани от четвъртото издание на Хогарт прес от 1968 г. в превода на Дж. Б. Лайшман и Стивън Спендър. Благодаря на дома на Рилке и колежа „Сейнт Джон“ в Оксфорд за разрешението.
Преводът на „След дъжда“ на Ту Фу е на Сам Хамил от чудесната му антология със стихове на Ту Фу „С лице към снега. Виденията на Ту Фу“, издадена от Уайт пайн прес, Фредония, Ню Йорк, и се препечатва с любезното им разрешение.
Разбрах, че и тук съм цитирал многократно превода на Самюел Б. Грифит на „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ, издание на Оксфорд юнивърсити прес, 1963 г. Използвам четирите откъса в книгата с любезното им позволение и с единствената надежда да съм насочил неколцина читатели към това великолепно произведение.
Накрая за онези, които не са запознати с грубата форма на стария корнуолски, използван в Част втора на книгата, тук са преведени съответните пасажи. Първо изразите на хората от Глината:
Avodya! Връщайте се!
A-wartha! Нагоре!
An chy. Kerdhes! Tenna dhe an chy! Къщата. Вървете! Превземете къщата!
Ena… Ena ha ena! Там… Там и там!
И прошепнатото от Бен:
Of ancow Аз съм смъртта.
Gwelaf why gans ow onen lagas. Виждам ви с единственото си око.
Ow golow lagas dewana why! Яркото ми око ви пронизва!
Ow enawy a-vyn podretha agas eskern… Светлината ми ще прекърши костите ви.
По-нататък, когато холограмата на вололикия ангел казва „Dyesk-ynna!“ („Ела!“), в това има далечно ехо от Евангелие от Йоан (6:1).
Дейвид Уингроув
Речник на термините на мандарин
Ай я! — често възклицание, изразяващо изненада или слисване.
Ван ву — буквално „десетте хиляди неща“; най-общо включва всичко създадено или, както казват китайците, „всички неща в небето и на земята“.
Вен мин — понятие, използвано за обозначаване на цивилизация или писмена култура.
Вувей — бездействие; стара таоистка концепция. Означава да се запази хармонията в потока на нещата, като не се прави нищо, за да се наруши този поток. Както казва Лао Цзъ: „Тао не прави нищо и все пак нищо не остава ненаправено.“
Джу тун ву — буквално „животно мръвка“.
Ерху — лютня с две струни с покрита със змийска кожа резонаторна кутия.
Ин — „женският принцип“ в китайската космология (вж. ян). Ин означава земята и север, луната и студ, мрака, инертността, женствеността, унесеността, четните числа и Тигъра. Ин лежи в сянката на планините.
Кан пей! — „добро здраве“ или „наздраве“ — тост.
Ко мин — „революционен“. „Тиен Мин“ е Мандатът на небето, предаден, както се приема, от Шан Ти, върховния предтеча, на земния му съдружник, императора (Хуан Ти). Този Мандат може да продължава само толкова, докато императорът е достоен за него, и въстанието срещу тирана, който наруши Мандата с липсата си на справедливост, добронамереност и честност, се смята не за престъпен, а за оправдан израз на небесния гняв.
Ку ту — петата степен на уважение според „Книга на церемониите“, който включва падане на колене и докосване на пода с чело. Ритуалът е станал по-известен на Запад като ку-ту.
Куан Ин — богинята на милосърдието. Първоначално будистки бодхисатва, Авалокитешвара (преведено на хан като „Този, който слуша звуците на света“ или („Куан Ин“), китайците объркват добре развитата гръд на светеца с женски гърди и от IX век обожават богинята Куан Ин. Изображенията на Куан Ин обикновено я представят като източна Мадона, държаща дете в ръцете си. Понякога в нея виждат и съпругата на Куан Кун, китайския бог на войната.
Куан хуа — мандарин, езикът, говорен в континентален Китай. Известен и като Куо-ю и Пай хуа.
Куо-ю — мандарин, езикът, говорен в най-голямата част от континентален Китай. Известен още и като куан хуа и пай хуа.
Ли — китайска „миля“, приблизително половин километър или една трета от милята. До 1949 г., когато в Китай са адаптирани мерките, ли може да варира на различните места.