Хун мао — буквално „червени глави“, името, което китайците са дали на холандските (и по-късно на английските) моряци, които са се опитвали да търгуват с Китай през XVII век. Заради пиратската природа на действията им (често са ограбвали китайски кораби и пристанища) името носи в себе си и значението „пират“!
Хун мун — Тайните братства или, още по-точно, Триадите.
Хун тун — Това е и името на ястие от малки хапчици.
Цу — север.
Цун — китайски „инч“, приблизително равен на 1,44 западни инча (или 3,66 см); десет цун са една чи.
Ча — чай; може да се означи и като ча шу, китайското изкуство на чая, античен предшественик на японската чаена церемония, чаною.
Чан шан — буквално „дълга дреха“, която се захваща вдясно. Носи се и от двата пола. Женската е вталена, дълга до прасците рокля, подобна на чи пао. Южнокитайска мода, известна и като чеун сам.
Чан ши — боец.
Чен У Чу — Град Европа.
Чи — китайският „фут“, приблизително равен на 14,4 инча, или 37 сантиметра.
Чие хсия — обръщение със значение „ваше величество“, произхождащо от израза „под стълбите“. Било е официален начин да се обърнеш към императора чрез неговите министри, които са стояли „под стълбите“.
Чи пао — буквално „войнишки халат“; роба от една част, произхождаща от Манчу, обикновено без ръкави, носена от жените.
Чи чу — паяк.
Чу — Държавата; тук и названието на игра на карти, основаваща се на политиката на държавата в Чун Куо.
Чун — порцеланова чаша за ча с капаче.
Чун цу — древно китайско название от периода на Воюващите държави, описващо определена класа от благородници, подчинени на изискванията на благородството и морала, познати като ли, или обреди. Тук понятието се употребява свободно и понякога иронично; превежда се като „джентълмени“. Чун цу е много повече от образцово поведение — както е определено в „Аналекти“ от Конфуций; това е действителна класа в Чун Куо, смятана за необходима заради степента си на финансова независимост и високия си образователен стандарт.
Шан шуи — буквалното значение е „планини и вода“, но понятието обикновено се свързва със стил на рисуване на пейзажи, включващи извисяващи се планини за фон и река, пресичаща долина, на преден план. Формата е много популярна, създадена е по времето на династията Тян между седми и девети век от н.е.
Шао лин — специално обучени убийци; наричат се така по името на монасите от манастира шао лин.
Ши — „господар“. Тук се използва като уважително обръщение, еквивалентно донякъде на употребата на „господин“. Понятието първоначално е използвано за най-малките в йерархията, цивилните служители, за да ги разграничи социално от обикновените „господа“ (хсиан шен) под тях и от джентълмените (чун цу) над тях.
Ю — буквално „риба“; заради фонетичното си съответствие с думата за изобилие рибата символизира богатство. Но има и поговорка, според която ако рибата плува нагоре по реката, тя е предвестник на социално неспокойство и бунт.
Юан — основната валута на Чун Куо (и на съвременен Китай). Понякога (но не и тук) може да се нарича и куай — „парче“ или „бучка“. Сто фен (или цента) са един юан.
Юе Лун — буквално „Лунният дракон“, колелото от седем дракона, което е символ на управляващите цялото Чун Куо Седмина: „В средата муцуните на царствените чудовища се срещаха и оформяха приличен на роза орнамент, а във всяко око ярко пламтеше по един огромен рубин. Стройните им, силни тела бяха извити навън като спиците на гигантско колело, а по ръба преплетените им опашки оформяха окръжността.“ (Из „Лунният дракон“, Глава четвърта от „СРЕДНОТО ЦАРСТВО“.)
Юе чин — китайски цимбал; един от основните инструменти в китайския оркестър.
Ямен — официалното здание в китайска общност.
Ян — „мъжкият принцип“ в китайската космология, който заедно с допълващата го противоположност, женското ин, формира тай чи и произхожда от Единственото. От съюза между ин и ян произлизат „петте елемента“ (вода, огън, земя, метал, дърво), от които са създадени „десетте хиляди неща“ (ван ву). Ян обозначава небето и юга, слънцето и топлината, светлината, жизнеността, мъжествеността, проникновеността, нечетните числа и Дракона. Планините са ян.