— Повтори това — казах аз. Бях го чул ясно и в мен се беше породило едно ужасно, ехтящо усещане. Но исках да го чуя отново. Гласът повтори изречението си дума по дума.
— Кой свят? — попитах аз.
Ще ти кажем. Веднага щом напуснеш това място.
— Да убия всички човешки същества в този свят?
Да.
Всички? Без нито един да бъде пощаден?
Важно е абсолютно всички индивиди да бъдат убити.
— А самия свят? Планетата, животните, растенията?
Те са без значение. Човешките същества са тези, които трябва да бъдат убити.
Засърбя ме под клепача. Разтрих окото с кокалчетата на свитите си пръсти, а после в опит да изтръгна сърбенето, задърпах миглите си и изскубнах няколко от тях. Тогава казах:
— Защо?
Не можем да ти отговорим. Това не е подходящият въпрос на този етап.
— Защо? — попитах отново. — Защо искате да бъдат убити толкова много хора? Защо идвате при мен? Какъв е мотивът ви? Той може да е важен за мен.
Не можем да ти отговорим. Това не е подходящият въпрос на този етап.
Замислих се за малко над това. После седнах на земята и притиснах стъпалата си едно в друго, така че коленете ми щръкнаха навън.
— Как ще убия всички тези хора?
На този въпрос трябва да си отговориш сам. На този етап не можем да отговорим на този въпрос.
— Някакви предложения?
Има някои начини, бихме могли да ти дадем отправни точки. Не можеш ли да използваш въображението си? Убивал ли си човешки същества и преди?
— О, да — потвърдих аз. — Но никога в такъв мащаб.
Принципът е същият. Само броят е различен.
— Тази планета в пространството на т’Т ли е? — попитах аз. — Тези хора имат ли дотТек в телата си?
Да.
— Тогава ще са много трудни за убиване. ДотТек се бори да запази хората живи при всякакви обстоятелства.
Няма да е лесно, съгласи се гласът. Но ние сме убедени, че ти ще намериш начин да го направиш. Тъкмо за това избрахме теб.
— Ами ако не намеря начин? Какво ще стане, ако не намеря начин, а вие вече сте ме освободили? — Аз все още не вярвах истински, че това ще се случи, всичко беше напълно хипотетично — Какво ще стане, ако не изпълня сделката? Просто ще си продължа по пътя?
Тогава ние ще те намерим и ще те обезвредим. Ще бъдеш върнат в затвора. Ще свършиш дните си в затвора.
Повярвах на това напълно.
Ти искаш да обмислиш предложението, заяви гласът.
— Приемам — казах аз и огромно кълбо от светлина и радост се надигна в гърдите ми. Изправих се на крака и размахах ръце.
— Приемам! Извадете ме оттук! Ще го направя! Приемам сделката!
По-тихо, каза гласът вътре. Твоите тъмничари ще те чуят.
— И какво от това?
Първо трябва да избягаш от това място, каза гласът. Твоите тъмничари притежават силата да те спрат. Трябва да им се изплъзнем. Няма да бъде нито просто, нито лесно.
— Да избягам! — казах аз. — Въображаеми глас, ти си наслада за моите уши.
Ти разбираш цената, която плащаш за тази свобода, нали?
— Цена?
Трябва да извършиш престъплението. Наясно ли си с това?
— Разбира се! Разбира се!
Тогава иди до третото дърво. Не първото със седемте клона, а третото дърво до самата вода. Брой клоните, като започнеш от онзи, който е надвиснал над водата и заобиколи, за да стигнеш до петия. На този клон ще намериш един-единствен плод. Трябва да изядеш този плод.
— Това обикновен плод ли е? — попитах аз. Дърветата в този затвор на практика бяха роботи, а плодовете по клоните им — просто торбички с протеинова пулпа. Предназначението на тези дървета-машини беше да снабдяват тъмничарите и затворниците с храна.
Внимавай и изяж правилния плод. Преброй клоните от този, който е над водата, като се движиш по посока на часовниковата стрелка2. Единствения плод на петия клон. Това е клонът, който е най-близо до отсрещния поток.
Залитнах напред, нетърпелив да изям този плод.
— За какво ще послужи той? — попитах аз. — Защо трябва да изям този плод? — Да си кажа право, много не ме беше грижа защо. Бях напълно зашеметен от чудесната логика на съня с неочакваната среща. Навярно наистина сънувах. Дърветата се мержелееха във вечерния здрач.
2
Текстът е преведен от оригинала на глисѐ, общия език на световете от т’Т. Думата на глисѐ, употребена тук е