Вътре в този плод, отговори гласът, са семената на едно ИИ. Това ИИ ще пусне корени в теб и ще израсне в мозъка ти. После то ще установи връзка с теб и ще трябва да изпълняваш инструкциите му.
— ИИ3 ли? — попитах аз. Но гласът не отговори. В действителност аз никога не го чух отново, което добави още един нюанс към спектралното богатство на цялата среща.
Намерих дървото и преброих клоните около него. Плодът беше там, както цялото ми същество от съня трепетно очакваше. Откъснах го и го излапах бързо на три хапки. После залудувах и затанцувах край водата, като си пеех на глас измислена мелодия. Чувствах се абсурдно щастлив. Когато се уморих, аз се надвесих над брега и пих вода. След това се свих на кълбо и заспах на изкуствения хълм.
Събудих се от утринните отблясъци слънчева светлина, които хвърляха жълта патина над изкуствения свят. Сега цялата среща имаше нереален привкус в паметта ми. До този момент бях имал много странни сънища и видения и умът ми не беше толкова бистър, колкото би могъл да бъде. Почудих се дали плодът, който бях изял предишната нощ, наистина съдържаше семената на ИИ.
ИИ, скъпи камъко, не е просто компютър или процесор. Един процесор извършва линеарна обработка на данни и е машина с голяма бързина и гъвкавост. Преградата между бушуващата топлина на звездата и стените на моя затвор беше поддържана посредством процесори, които постоянно изчисляваха промените в температурата и налягането и извършваха съответни корекции. Самият затвор беше задържан на мястото си пак посредством процесори, неуморно изчисляващи потоците и векторите на звездната материя. Когато хората пътуват от планета до планета, обвити в своите мантии от пяна, именно мощните процесори направляват прехода, който се извършва със скорост, по-голяма от тази на светлината и правят трилионите изчисления, необходими за транспортирането на пасажерите.
Но едно ИИ е като човешки ум. То не е линеарен процесор, а паралелно устройство, опериращо на квантово ниво. То е интелигентно по начина, по който е интелигентен човешкият ум. ИИ-то може да извършва изчисления едва със скоростта на по-обикновен процесор, но в същото време е живо, латерално мислещо, будно. ИИ-тата са крехки, всъщност по-крехки от човешкия мозък и пътуванията със свръхсветлинна скорост обикновено ги развалят. Но те имат и своите преимущества. Обикновено се пренасят в пространството на високите скорости под формата на програми-семена в бавни процесори и при нужда се сглобяват на място.
И сега, ако трябваше да вярвам на съня си, едно такова нещо растеше в мен. Аз се чудех как можеше да се реализира всичко това. Представи си група хора — коя група и какви хора това не мога да измисля — но една група, която искаше това огромно престъпление да бъде извършено. По какъв начин щяха да проникнат в затвора и да ми говорят в главата? Това беше неосъществимо. По какъв начин щяха да прекарат семената на ИИ-то през портала? Даже тъмничарите не можеха да го отварят по-често от определения интервал на четири месеца. Невъзможно беше.
Пропъдих тази мисъл.
Когато ИИ-то започна да говори в главата ми, аз пропъдих и това като поредната халюцинация. Може би всичко беше само халюцинация. Как бих могъл да кажа? Скъпи камъко, ти си единственото действително същество в моя свят. Може би ти ще можеш да ми кажеш?
Аз раста, каза ИИ-то. Имам четиридесет процента капацитет досега. Дай ми още четири часа. Изяж пръстта, онази кал.
— Да изям пръстта? — повторих аз.
Съдържа микроелементи, най-вече желязо, които са ми нужни, за да създам определени ключови пътечки. Аз се сглобявам вътре в главата ти. Изяж пръстта.
Отначало не обърнах внимание на странната молба. Но гласът беше настоятелен и накрая се предадох. Започнах да загребвам с шепи от меката кал и да я поглъщам. Странно, но тя имаше приятен вкус.
Мога да адаптирам твоите реакции. Трябва да изпитваш удоволствие от яденето на калта.
— Мислех че те сънувам — казах аз с нисък глас. — Мисля че все още те сънувам.
До утре, каза ИИ-то, ще съм се сглобило. Тогава ще можем да говорим за бягство.
7-ми ден
Скъпи камъко,
Не съм ти казал нито името си, нито откъде съм, нито някакви други биографични подробности. Не съм ти казал абсолютно нищо — на теб, скъпоценни камъко, който ми се посвети напълно и който си единственото мое притежание. Тук аз съм гол и сам и ти си всичко, което имам. А аз не съм отвърнал на жеста ти. Нека ти отдам своя живот, скъпи камъко. Нека те притисна силно до голата си гръд.
3
Повечето обработващи данни машини в т’Т са обикновени линеарни процесори, напреднали немислещи версии на бинарно-опериращите машини. ИИ-тата или изкуствените интелекти са паралелни, квантово-опериращи машини, с капацитет и способност да имитират човешки интелект. Изненадата на Ае предполага, че по това време те са по-малко разпространени в пространството на т’Т в сравнение с по-късно.