— Как ще стигнете там — попитах аз.
— О, нямам представа — отговори тя безгрижно. — Ако това се случи, ако това е, което ще се случи, не се съмнявам, че ние ще намерим начин.
Настъпи пауза и после тя — то — заговори отново.
— Както и да е — каза то. — Нямаш представа колко… уморителна за нас е тази форма на комуникация. Уморителна не е съвсем точната дума, но ще свърши работа. Трудна — със сигурност. Мисля, че ние изпълнихме нашето обещание. Ти направи онова, което ние не можехме и така освободи част от нас. Сега ние живеем без намесата на определеността, живеем като вероятностна вълна, без тя да бъде нарушавана. Това е — това е удивително.
— Ти имаш ли достъп до това?
— След като част от нас има достъп, ние всички имаме достъп. Не е нужно да унищожаваме цялото човечество, ако се тревожиш за това. И това също е удивително.
— Струва ли си?
Клабиер-аватарът поклати главата си.
— Този начин на мислене като за размяна и търговия — каза той, — е толкова човешки. Нещата не стоят така в нашата Вселена.
Внезапно се изправи.
— Ние си тръгваме — каза той. — Казахме, че ще ти обясним и го направихме. Искаме също да те предупредим, че „полицията“ е предупредена от Агифо-3-акка и вече е на път. Вероятно те ще долетят и ще си направят база. Но рано или късно ще се качат на борда. Може би ще искаш да се махнеш.
— Благодаря ти — отвърнах аз.
— За нас е удоволствие. Няма да те притесняваме отново. Ти самият си свободен — доколкото едно същество като теб, закрепостено в определеността, може да бъде свободно. Бих искала да можех да ти предам чистата радост на вероятностната вълнова форма. Но ти гледаш от различна вселенска гледна точка. Сега довиждане.
И изчезна.
Кода
1-ви ден
И така, скъпи мой камъко,
Не си тръгнах. Не съм сигурен защо. Имаше много неща, върху които трябваше да помисля. Известно време поскитах, известно време посънувах. В един момент помислих, че чувам смях, но когато тръгнах от стая в стая да го търся, не можах да открия кой се смее.
На следващата сутрин пак влязох в хангара и намерих там Клабиер.
— Привет! — казах аз. — Още нещо ли искаш да ми кажеш?
Но когато извърнах глава, тази Клабиер не помръдна от мястото си. Тогава си помислих, че тя е истински човек, от истинския свят и следователно е истинската Клабиер, а не някакъв аватар. С нея имаше двама мъже.
Тримата държаха в дланите си по една малка топка.
— Това — каза Клабиер и протегна своята топка, — ако го задействаме, ще те обезвреди за известно време.
Топката беше тъмносиня и проблясваше.
— Всичко е наред — казах аз. — Няма да ви създавам проблеми.
— В това си прав — каза единият от мъжете.
— Извинявам се, че се опитах да те нараня. Щастлив съм — казах аз на Клабиер, — че не те нараних сериозно, когато те блъснах от кулата.
— Не успя — каза тя. — Благодарение на дотТек.
— Благодарение на дотТек — съгласих се аз.
Те ме хванаха и ме упоиха. Мисля че единият от тях ме притисна здраво до себе си и двамата споделихме една Жип-раница в пътуването обратно дотук. Нямам спомен за това.
Те ме върнаха в затвора. Сега съм тук, в затвора. Той може да е, но може и да не е предишният затвор, не съм сигурен. Пейзажът му е различен, но това не значи нищо. Другата разлика е, че сега тук има повече хора: лекари, тъмничари, посетители. От време на време идва Клабиер. В сравнение с преди, сега всички са много по-очаровани от мен. Преди бях само един кривнал от правия път индивид със статистически необичайната способност да убива — бях убил няколко души. И други откачалки в утопията на т’Т са били в същото положение. Но сега — сега! От хиляди години насам аз съм първият масов убиец в човешката история! Хората пишат поеми за мен! Изучават ме!
В началото говорех несвързано и когато ми задаваха въпрос, думите просто се изливаха от мен — някои по същество, други не. Разказах им за блъсването на Клабиер от високата сграда, за раняването на Агиф, а също и за убийството на Енкида на Дъжд. Питаха ме как съм убил хората на Колар. Тогава им предоставих куп различни отговори. Казах им, че съм бил луд и че не съм могъл да възпра сам себе си. Че съм бил нает от Уиа, от племената Палметто, от някакъв престъпен елемент от т’Т, че самите те стоят зад това, че дотТек беше установила контакт с мен, много различни истории. Тъй като повечето не бяха верни, мисля че не повярваха на нито една.