ДОТТЕК — Първоначално наномашините са само устройства със специфични, предварително програмирани задачи. Те се движат из тялото и се справят с повредени тъкани и определени болести. Тази технология се оказва толкова успешна, че непрекъснато се усъвършенства и подобрява. След определен брой поколения, дотТек претърпява квантов скок, увеличава забележително способността си за разрешаване на проблеми и креативна адаптация и придобива съзнателен разум. Последната характеристика е много оспорвана от т’Т мислителите — дали е правилно да се определя творческия подход към проблемите като „разум“, дали този термин има реално значение на квантово ниво и т.н. Истина е, че първоначалните параметри на дотТек остават непроменени — тя все още се занимава с поддържането на живота, здравето и благополучието на човешките носители. Но методите, които прилага за осъществяването на тази цел, вече не са „прецизирани“ от хората-програмисти.
Същинската дотТек се занимава със здравето и качеството на живота на своите носители. Тази нанотехнология се самоподдържа и оперира независимо. Тя не се нуждае от препрограмиране посредством инструкции, а автоматично поправя и поддържа телата, в които съществува.
Специализираната дотТек представлява допълнение към преобладаващата същинска дотТек. Тя може да адаптира тялото по най-разнообразни начини, от стимулирането на растежа на коса и по-необичайна кожа до добавянето на цели крайници, модифициране на способността за дишане, както и повечето неща, които може да си представи човешкото въображение. Хората упражняват контрол над дотТек, като я ползват под формата на хапчета и гелове за кожа. Те съдържат специализирани култури, които адаптират човешките тела по предварително определени начини.
ДотТек е един от определящите аспекти на културата на т’Т. Култури като Уиа, например, не допускат в себе си по-изтънчената, разрешаваща проблеми дотТек, понеже я смятат за нещо дяволско и за намеса в свещените цели на Бог. Въпреки това, по-прости и по-стари форми на предварително програмираната дотТек са широко използвани сред Уиа.
ДРАКОНИ — Известни още като ЗАХВАЩАЩИ ЛОСТОВЕ. Основен метод за придвижване на тела с голям обем в Космоса (при строене на космически съоръжения или за изграждането на светове) в пределите на т’Т и Уиа. Вероятно подобно устройство е било използвано и сред племената Палметто, но информацията за това е оскъдна. „Драконът“ установява фокусирано гравитационно „захващане“ между обекта, който трябва да бъде преместен и друг близкостоящ обект с много по-голяма маса — например звездата в системата. Именно огромната разлика в масата и съответстващата й тежест действат като лостово предаване. По този начин много големи обекти могат да бъдат придвижвани през нормалното пространство.
ЕЗИКА — Ивица пространство, граничеща с т’Т, в която е възможно само субсветлинно пътуване. Тя бележи ефективната граница между териториите на Уиа и т’Т.
Езика, където нашето високоскоростно пространство се превръща в пара и всяка скорост спира.
ЕМБЪР — Оранжева напитка-опиат, популярна в т’Т системите, близки до Езика.
Ембър отваря вратите на ума и чертае пътеки.
Тя характеризира хедонизма и упадъка на народите във високоскоростното пространство, понеже много от тях са пристрастени към демонски питиета като „ембър“ или „ероин“.
ЖИП-КУТИЯ или ЖИП-РАНИЦА — Основна технология за свръхсветлинно пътуване в обитаваното от хора пространство, като най-широко се използва в т’Т. Тази машина (която представлява мощен процесор, макар и без интелект) се поставя направо върху кожата и на практика най-близо до центъра на тежестта. Тя изважда нишки квантова пяна, която за даден период от време определя в непрекъсната последователност позицията на материалното тяло на ниво атомни орбити. Квантовите скокове на електрони и позитрони от една до друга позиция на потенциал около атомното ядро са мигновени. Същият процес, умножен милиарди пъти, премества съвкупността от атоми, каквато представлява човекът, по-бързо от светлината. Тези мигновени премествания, координирани и осъществени в свободна от препятствия среда, осигуряват изключително бързо придвижване. Най-бързото пътуване посредством Жип-кутия е било осъществено за изминаването на четиристотин светлинни години със скорост от 3000,15 „с“. Пътешествениците са обвити с пяна като предпазно средство срещу вакуума и като минимално средство за защита срещу удар — въпреки че при такива високи скорости всеки удар би бил фатален. Сблъсъците, обаче са много редки. При свръхсветлинното пътуване процесорите са изключително чувствителни към гравитацията и гравитационните огнища се избягват автоматично (така както водата избира най-ниската точка, за да тече, по същия начин свръхсветлинното пътуване обръща гравитационния потенциал над определено ниво). Ефектите на Айнщайновото време също са сведени до минимум. При ССС такива ефекти следват фрактално-синусов модел и между 2790,8 и 3000+ с са незначителни. Жип е дума на глисѐ, означаваща „много бързо“.