НИСКОСКОРОСТНО ПРОСТРАНСТВО — Пространство, в което е възможно да се пътува със свръхсветлинна скорост само на места, като горната граница е много по-ниска в сравнение с обичайната за високоскоростното. Скорост от три с (три пъти скоростта на светлината) рядко се осъществява в този вид пространство. Обикновено преобладават скорости от 2,5 или 2 с. Айнщайновото разширение на времето оказва малък ефект върху тези скорости, като добавя само 5% или малко повече към отправното разписание.
ПЕБЪЛ — Популярна игра в много т’Т системи, която изисква умения и късмет. Дъската за игра представлява кръгла плоскост с равен край и вдлъбнат коничен център. Играе се с бели, сини или прозрачни камъчета. Двама играчи разполагат и местят камъчетата в плитки жлебове и разклонения по дъската, като целта е да вкарат камъчетата — своите или на опонента — във вдлъбнатината в центъра на дъската. Играчът губи, ако две или повече от неговите камъчета се струпат едно върху друго в центъра и печели, ако негово камъче е ударено толкова силно, че изскочи от коничната вдлъбнатина.
ПЛЕМЕНАТА ПАЛМЕТТО — Това е термин на глисѐ за група народи, обитаващи субсветлинното пространство в съседство на т’Т. За тези народи се знае много малко. Според слуховете те са фанатично предани на семействата си и воденето на междуособни войни е нещо обичайно за тях. „Палметто“, което означава „Малка ръка“ е глисейско име от мита за един индивид, отгледал стотици деца, за да ги погълне и така да бъде осигурен с храна — един злодей.
Високото дете пътувало, пътувало и пристигнало в пространството на т’Т, където постигнала благополучие. Детето Голям корем пътувало, пътувало и пристигнало в пространството на Уиа, където допуснала грешка и повярвала в невъзможните неща на Уиа, но поне останала жива. Но Малкото и слабо дете пътувало и пътувало в световете на Палметто и била разкъсана на хиляди парчета с лазерни ножове и парчетата били хвърлени на различни звезди, защото хората в тази част на пространството са варвари.
Малката ръка завил от ярост и накарал хората-зверове да изтичат надолу по хълма. Вдигайки над главата си своята уродлива лява ръка, яркочервена и една четвърт от дължината на дясната, той извикал: „Кълна се в тази ръка, че ще заробя всеки в това селце!“
ПОЛИЦИЯ — В общество като т’Т, където почти не стават престъпления, не е необходимо да има постоянна полиция или военни сили. При необходимост всеки гражданин може да бъде „полиция“, въпреки че има желаещи да се специализират в тази роля. „Полицията“ в т’Т се занимава предимно с изследването на необичайни естествени явления, непредсказани звездни изригвания, планетарни земетресения, както и с всяко необикновено нещо, което може да се окаже животозастрашаващо. Много редките случаи на престъпление в пространството на т’Т също са в правомощията на тези граждани с временно назначение.
ПОСЕЧЕН БОГ — Религиозната догма на Уиа. Много хора в т’Т я смятат за единна религия, но всъщност това е система от вярвания, която има разновидности сред Уиа и съществува под формата на три основни доктрини. От гледна точка на историята на теологията тази система представлява продължение на съществувалия в древността широк моно-тринитаризъм или вярата в единен Бог с уточнението, че той е три в едно и оттам вярването, че Бог е само една трета от Себе си. Най-популярната форма на фракционаризма сред Уиа е, че Бог е създал три Вселени и ние съществуваме в едната от тях (едни смятат, че тя е родителската вселена [според нашите термини Бог-Отец], други — синовната вселена [Бог-Син] и само някои екстремистки секти вярват, че нашата Вселена е тази на „Светия Дух“. Според това вярване несъответствието между доброто и злото в нашата Вселена се обяснява с факта, че ние имаме достъп само до една трета от Божествената същност и че крайната съдба на Космоса е да се обедини с другите две свои Вселени в края на всички неща. Едно по-малко, но също така разпространено направление от фракционаризма вижда Бог като подчинен на законите на ентропията. Неговите застъпници смятат нашата Вселена за единствено съществуващата. Според тях някога цялостният Бог сега се е смалил до част от предишното Си същество и в една точка от бъдещето той ще престане да съществува, като със „смъртта на Бог“ ще загине и самата Вселена. Третата версия на вярването в Посечения Бог се родее с един примитивен анимизъм, според който различни феномени, особено звезди и мъглявини, имат божествено присъствие и всяка една от тях е част от цялото.