Посеченият Бог съдържа част от Благодатта. Но тъй като говорим за природата на Божествената благодат, която в края на времената е безкрайна, ние трябва да помним, че и малкото е достатъчно. Бог изпълва онова, което изпълва и след това има отсъствие, вакуум. На този вакуум в Духа на нашата Вселена ние даваме името Демон.
ПРОСЕКАТА — Също и Великата гравитационна просека, „Гравитационната стена“. Огромен гравитационен феномен, който се простира през сърцевината на т’Т и според някои теории е причината, оформила широкия участък от високоскоростно пространство. Съществуват много теории относно произхода и естеството на тази ивица хлътнало пространство-време, дълга хиляда светлинни години. Това уникално пространствено явление с много интензивна гравитация представлява силно изразено прегъване или на практика вертикално пропадане на пространството. Теориите за произхода на този особен процеп в пространство-времето са многобройни, като самото съществуване на гравитационен обект, който не изкривява, а по-скоро къса пространство-времето, предизвиква преоценката на науката за гравитацията. На 1200 м гравитационното привличане, което образуванието упражнява, е минимално, от 1200 м до 1,2 м гравитацията достига до 1 g, а на още по-малко разстояние тя достига безкрайния потенциал на черна дупка (с тази разлика, че черната дупка въздейства на пространството около себе си по логаритмичен начин, така както всеки друг гравитационен обект).
РОБОТИ — виж ХАУД-МАШИНИ.
СВРЪХСВЕТЛИННО ПЪТУВАНЕ — Придвижването в Космоса със скорост, по-голяма от количествената величина „с“ на Айнщайн, се развива и усъвършенства в продължение на двеста години след първия космически полет. Тези преходи се основават на много бърза обработка на квантови рекалибрации. Макар да не е възможно (поради квантови причини) да се определят с абсолютна точност координатите на квантовите рекалибрации, общата посока се установява лесно. При достатъчно съвършен капацитет на обработка, могат да бъдат постигнати скорости много по-големи от „с“, които зависят от две главни ограничения. Едното е размерът. Колкото по-голям е обектът, който се придвижва, толкова по-малко ефективно е квантовото преместване, като ефективността намалява пропорционално от една абстрактна математическа точка (която теоретично може да бъде ускорена до безкрайност) до сфера с диаметър от 1,24 м, която в идеални условия може да бъде ускорена до няколко хиляди „с“. Колкото по-голяма е сферата, толкова повече намалява ускорението. Под два метра то става субсветлинно, а много скоро след това — по-малко ефективно от другите начини за ускорение. (Прагът от 1,24 м е функция на дължината на Планк.) Ранните опити да се намалят размерите на космическите кораби или да се изпращат само автоматизирани машини и сонди-роботи се оказали недостатъчни за човешките нужди. В крайна сметка се развило онова направление, чийто краен продукт е Жип-раницата за индивидуално придвижване в Космоса. Космическите кораби не са приоритетен аспект на културата на т’Т, въпреки че наистина съществува определен брой за целите на субсветлинното придвижване. Второто ограничение е относително малката област от космическо пространство, незамърсена от различни влияния и елементи на разсеяна гравитационна материя. т’Т е култура, в която доминира свръхсветлинното пътуване, но много области от Галактиката (например пространството на Палметто) позволяват само субсветлинно пътуване. Виж ВИСОКОСКОРОСТНО ПРОСТРАНСТВО, НИСКОСКОРОСТНО ПРОСТРАНСТВО, СУБСВЕТЛИННО ПРОСТРАНСТВО, Т’Т, УИА, ПЛЕМЕНАТА ПАЛМЕТТО.
СПАН-ТОН — Вид церемониално оръжие, подобно на копие, носено от наследствените управници на групата светове Асклерот. „Спан“ е дума на глисѐ, означаваща „с голяма дължина и малка ширина“, а „Тон“ означава оръжие. Други церемониални предмети са „Тон-бриджуълз“ и „спик-и-спан“.
СУБСВЕТЛИННО ПРОСТРАНСТВО — Пространство, в което наличието на материя, гравитация и други замърсители на слабата ядрена сила означава, че не може да бъде осъществено свръхсветлинно пътуване. По-голямата част от Галактиката представлява субсветлинно пространство.