Това, мисля аз (въпреки че не съм експерт) е едно слабо ядрено взаимодействие, свойство на атомния живот. Ако това движение се координира в цялото тяло, то може да осъществи мигновен скок в пространството. Изминатото разстояние, разбира се, е съвсем малко, толкова колкото е разликата между две орбити в атома, само една частица от ширината на атома, с други думи — най-малкото нещо. За да можеш да се придвижиш на няколко метра в реалното пространство, са нужни един трилион такива отскачания. Но ако си в състояние да координираш тези трилиони и трилиони движения, тогава ще можеш да се придвижваш по-бързо от светлината. Колко бързо ли? Съществуват две ограничения: едното е времето за изчисляване на трилионите върху трилиони промени. Ако изчисленията стават бавно, тогава скоростта е малка. Но ако стават достатъчно бързо, може да се достигне скорост, хиляди пъти по-голяма от скоростта на самата светлина.
Другото ограничение зависи от факта, че действието на слабата ядрена сила има някои особени характеристики. То е ефективно само при придвижването на много, ама много малки неща и е много неефективно при придвижването на големи предмети. Теоретично негов най-добър пасажер би била една неизмеримо малка точка. Такава точка е математическа фикция, но ако беше възможно да си я представим в реалния свят, ние щяхме да бъдем в състояние и да я ускорим до скорост, много милиони пъти по-голяма от тази на светлината. Колкото по-голям е обектът и колкото повече се разпростира навън от тази неизмеримо малка точка, толкова по-бавно могат да бъдат постигнати скорости, по-големи от светлината. Ограничението може да бъде изобразено като логаритмична скала, която показва стремително падане надолу. Следователно обект, по-голям от десетина метра в диаметър, почти не може да бъде ускорен до скорости, по-големи от тази на светлината.
Човечеството строи своите космически кораби — едни лъскави и стройни, а други — огромни и несиметрични, но нито един от тях не може да пътува по-бързо от светлината. Трудностите при координирането на такова голямо квантово отместване означават, че пътешествениците в Космоса трябва да минат без удобствата на космическия кораб. Мечтите на древната култура за кораби, оформени като гигантски дискове или пръчковидни насекоми се оказаха нереалистични, скъпи камъко. Истината е следната: човек привързва една раница към гърба или корема си (в зависимост от предпочитанията). От тази раница се излива пяна, която бързо го или я покрива, обвивайки цялото тяло. Това е една интелигентна пяна и мощните процесори (не ИИ-та, които не могат да оцелеят при свръхсветлинни скорости) я оформят така, че да образува въздушен проход в и около устата и да обгърне тялото като възглавница. После самите гранули на пяната също се адаптират и част от тях обработва информацията, необходима за многократното прехвърляне на тялото през пространството, друга го предпазва и му създава удобство, регулирайки топлината, трета формира струи от газове, за да го насочва. Отвън пяната се втвърдява като диамант, за да пази пътешественика от по-малки удари, както и от студа на Космоса. След което той се изтласква във вакуума от хангара (например) на своя изключително бавен космически кораб и хайде на път. Изумително нещо е това пътуване по-бързо от светлината. То избягва толкова успешно времевото разширение и свиване, характерни за конвенционалното пътуване, че разликата между времето на пътешественика и времето на един друг наблюдател е не повече от пет процента.
Човешките същества са летели по този начин горе-долу в продължение на хиляда години. Обвити в пяна като пашкули, те танцуват по своя път през огромните разстояния.
Но има и едно друго ограничение. Това, скъпи камъко, е нещо важно. Това е нещото, което оформя нашата Галактика и слага границите между различните човешки култури. Ето някои факти.
Първо, пътуването със свръхсветлинна скорост е несигурно начинание, което се базира на слабото взаимодействие в атома. Ако то се наруши, пътуването също бързо се влошава.
Второ, някои материални характеристики на нашата Вселена пречат за по-широкото приложение на свръхсветлинното пътуване. Такава пречка представлява прекалено голямото количество материя, понеже не е възможно да се пътува със свръхсветлинна скорост през пространство с голяма концентрация на материя — облаци от газ и прах. Други неща направо осуетяват свръхсветлинното пътуване, при това неща, за които знаем твърде малко: бариери и запушвания, доловими единствено поради факта, че пътуването, основаващо се на слабата ядрена сила, се влошава на тези места и скоростта намалява. И така, в някои области на т’Т лесно може да се достигне скорост, хиляди пъти по-голяма от светлинната. В други територии пътуването е по-мудно и са възможни скорости само от няколко „с“. След това идва ред на много по-внушителното пространство от територии, в които пътуването със светлинна скорост е невъзможно и космическите кораби трябва да пълзят със субсветлинни скорости.