Между двете пространства има също така и много по-фундаментално различие. Поради религиозни и суеверни причини Уиа презират дотТек. Някои от тях допускат приемането само на най-основна медицинска нанотехнология в телата си (главно за удължаване на живота — една необходимост, като се има предвид продължителността на техните пътувания). Но те не използват нито една от по-усъвършенстваните функции на истинската дотТек — способността за разрешаване на проблеми, тоест „интелигентността“ поради липса на по-подходяща дума. Изглежда, че в много от техните култури т’Т се смята за обида срещу Бога, Боговете или срещу Посечения Бог, който е най-широко почитан сред тях. Мисля че името на този бог е Верандер, но може да съм го запомнил погрешно. Агифо-3-акка имаше негово светилище на кораба си, но на мен ми беше специално забранено да го виждам, една от много малкото възбрани, които Агиф ми наложи. Възбраната, естествено, представляваше за мен един специфичен стимул и аз се опитах няколко пъти да се промъкна край вратата-пазач или просто да нахлуя с взлом. Но всеки път Агифо-3-акка ме спираше, без да се ядосва или разярява, но непреклонен и невъзможен за заобикаляне.
— По какъв начин ще навредя на светилището като го видя? — попитах аз.
— Посеченият Бог не е за очите на нечистите, на заразените — каза напевно той.
Заразени означаваше дотТек. Агифо-3-акка беше едър мъж и аз не можех да го победя. Откакто бях загубил собствената си дотТек, бях станал слаб и хилав и едва ли щях да го надвия със сила, дори да беше някой по-деликатен индивид.
— Но аз нямам дотТек в тялото си — обясних му. — Можеш да ме пуснеш вътре.
Но той не се остави да го убеждават.
— Ти не си чист — каза ми той. Беше странен образ, този Агифо-3-акка.
Той никога не ми каза кога точно беше напуснал пространствата на Уиа, но хиляди от неговата раса правят това всяка година. Вероятно в някакъв момент от живота си той се е носел със субсветлинна скорост през Езика, с цел или напосоки, в търсене на т’Т или бягайки от някой враг. Допускам, че накрая той се беше озовал — като чужденец и вече на години — в системата Ну Хирш. Вероятно оттам бе започнал да пътува надлъж и нашир и да събира интересуващата го информация, докато накрая вече бил в състояние да се отправи към Дъжд и пространството, близо до Просеката.
Просеката беше негова отдавнашна мания. Това бе ясно. Той беше завладян от нея. Може би беше чул да я споменават в пространството на Уиа и беше пристигнал тук нарочно. Може би беше пристигнал в т’Т поради други причини и тук бе попаднал в плен на нейната магия. Както и да беше станало това, сега той бе тук, в своя странен готически кораб, летеше толкова близо до Просеката, колкото се осмеляваше, пращаше сонди и събираше данни.
И така, скъпи камъко, нека ти разкажа за Просеката.
Просеката е огромно естествено образувание в космическото пространство. Тя се простира под формата на огромна дъга, дълга хиляди светлинни години, като тръгва от Купа и струпването на материя, което представлява той, и стига чак до центъра на високоскоростното пространство. Там Просеката прекъсва за около стотина светлинни години, но след това започва отново и очертава една извивка до Гьола, където свършва. В действителност крайната й точка се намира на няколко светлинни години от моята звезда-затвор.
Просеката е един гравитационен феномен, със сигурност най-странният в Галактиката. Във всеки друг случай гравитацията оформя всичко в сфера и поради това големите тела във Вселената са сферични, от звездите до планетите и черните дупки. Но Просеката е нещо, никой в действителност не знае какво точно, един огромен линеен феномен. Може да е свръхплътна лента от някаква материя, която се простира през пространството или остро пречупване на самото пространство-време. В действителност никой не знае.
Като говорим за гравитацията на една звезда, планета, черна дупка или галактика — всички тези неща упражняват нарастващо гравитационно притегляне. На голямо разстояние притеглянето е малко, но с приближаването към обекта, то постепенно се увеличава и достига най-високата си точка на повърхността на небесното тяло. Пространство-времето е вдлъбнато, изкривено или изгърбено от многобройните тела, които се намират в него. Но Просеката е различна. Вместо дъгите и извивките на обикновената гравитация, това природно явление прилича на дълбока рана, на разкъсано място. На разстояние от десет светлинни години тя не упражнява абсолютно никакъв гравитационен ефект. На десет километра от нея ефектът е минимален, колкото притеглянето на един астероиден пояс. Но само на няколко метра от нея гравитационният градиент се изстрелва рязко нагоре и силите на притегляне стават толкова жестоки, че смазват всякакъв живот и материя, подобно на черна дупка. Ако пространство-времето може да бъде притеглено и изкривено от гравитацията, то вероятно може също да бъде разкъсано и да образува просто една дупка. Това е Просеката. Никой не я е обяснил правдоподобно.