Е, да не се увличаме.
Те се свързаха с мен в затвора, в моя първи затвор. Дай ми само няколко минути и аз ще ти обясня колко трудно е онова, което сториха те. Намирах се в затвор, толкова добре направен, че не беше възможно нито аз да изляза навън, нито някой да вкара съобщение вътре. И въпреки това, те успяха да сторят и двете неща. Кои бяха те? Да, добре, това озадачаваше и мен: те бяха, както се оказа, врагът на т’Т. Ние живеехме в нещо като рай — т’Т — и се мислехме за недосегаеми, но на границите ни се трупаха врагове. Там бяха Уиа — стари врагове, а също и племената Палметто — загадъчни народи. Кой от тях ми предложи тази сделка? Кой от тях стоеше в дъното на тази работа? Мислех че знам. Мислех че това постепенно ми се изяснява, но грешах.
Извинявай, че съм толкова непохватен. Нямам достатъчно опит.
Те ми предложиха сделка. Те щели да ми помогнат да избягам от затвора. А ти разбираш, скъпи камъко, че от затвора, в който се намирах, беше невъзможно да се избяга. Не беше просто мъчнотия или предизвикателство, а нещо невъзможно. Стени от огън и плазма, дебели километри, обграждаха моя затвор отвсякъде. Но те обещаха да ме измъкнат. Когато съм излезел оттам, казаха те, щели да ме направят богат. В световете, които съм пропътувал, парите означават малко, освен това има философи, които учат, че дори информацията не е от фундаментално значение. Но те ми обещаха архивирана информация, която щяла да ме изстреля през високоскоростното пространство със скорост четири хиляди пъти по-голяма от скоростта на светлината и която щяла да ми построи палат в другия край на Космоса, подобно на някой магьосник. Естествено, най-привлекателното нещо, което ми предложиха, беше бягството от затвора, от който не можеше да се избяга. Богатство и свобода — как можех да не бъда изкушен?
В замяна те поискаха от мен да направя едно-единствено нещо: да унищожа населението на една планета. Да убия над шестдесет милиона човешки същества. И това било всичко, нищо повече. Не трябвало (казаха те) да унищожавам самата планета. Трябвало да запазя, доколкото е възможно, околната среда, архитектурата и другите свидетелства за цивилизация. Но трябваше да избия всички хора. Трябваше да осея света с трупове. Аз съм лош човек и навремето съм правил някои съмнителни неща, но бях стреснат и доста уплашен от сделката, която ми предложиха. Разбира се, те не ми казаха всичко наведнъж. Дойдоха при мен няколко пъти и посяха постепенно тази идея в главата ми. Аз щях да бъда богат. Щях да получа помощ. Щях да бъда свободен. Хората от онзи свят, те — те щяха просто да умрат и веднъж мъртви, щяха да ми бъдат безразлични.
Така че се питах дали хората, които трябваше да убия, бяха истински хора?
Сега ми се струва, че можех да откажа тази сделка и да продължа да живея в своя затвор. Това беше един просторен затвор: зелени хълмове, покрити с пластмасова трева, река и езеро, пълни с истинска вода, фалшиви пластмасови дървета. Изкуствени звезди обсипваха лъжливото небе. Те представляваха изображения на звезди с по пет остри лъча, които сияеха в изкуствената нощ. Тези звезди-имитации грееха с истинска светлина, макар и малко смекчена и филтрирана. Само светлината и водата в моя затвор бяха истински. Всичко друго в това място беше изкуствено: тревата, пейзажът, дърветата. Това беше една симулирана среда, в която неколцина истински хора ме наблюдаваха, като че ли бях интересен за науката екземпляр. И разбира се, тези хора, въздухът, самата вода — всичко е пълно с милиарди дотТек машинки. Аз можех да ходя навсякъде, където пожелаех, но нямаше кой знае къде да се иде. Можех да лежа по гръб върху хладните чимове трева, когато изкуственият ден постепенно гаснеше, преминавайки в изкуствена нощ и звездите-имитации проблясваха с жълта и сякаш влажна светлина над главата ми. Можех да прекарам остатъка от живота си там, ако бях избрал така.
Аз им казах, които и да бяха те, Палметто или Уиа, чужденци или по-малко чужди, казах им: Извадете ме оттук. Ще го направя, казах аз, ще убия всички онези хора.
Те го направиха. Аз също го направих.
Ти си камък и нравствеността ти е непозната (това е само предположение). Камъните са всеизвестни със своята нравствена индиферентност. Но по някакъв начин аз трябва да ти разкрия чудовищността на онова, което сторих. Моята лекарка, където и да е тя, (здравей!, здравей!) вероятно ще схване това като опит да разкрия сам на себе си чудовищността на стореното от мен. Не желая да споря с нея.