Те приближиха нейния блок. Пени вече обмисляше как да го подмами в квартирата си. Тоун както и преди оглеждаше хората, сякаш се чудеше на кого да подари нещо. Пени започна да се дразни от неговия шарещ поглед.
Купчина кашони се размърда до тях. Отвътре изскочи някакво подобие на човек и избълбука:
— Хей, господине, дай нещо на бедния човек.
Тоун се спря с готовност. Това изнерви Пени. Тя първа се бе запознала с този човек. Ами ако раздаде всичките си бижута, докато успее да го вкара в апартамента си? Тя понечи да възрази, но Гивънс вече бе клекнал до скитника и му подаваше нещо.
Бродягата бе облечен в няколко чифта дрехи. Цветовете им от мръсотията се бяха слели в сивочерно и миришеха ужасно.
Носът на скитника бе червен, в устата му имаше само няколко черни зъба, а лицето му не се виждаше от брада.
Как този смотаняк до нея изобщо се приближи до скитника? И защо му подарява пръстен с виолетов камък? Не му ли е ясно, че пройдохата веднага ще го продаде и ще изпие парите?
Тоун каза:
— Вземи, човече и престани да живееш така
Скитникът хищно грабна пръстена и започна да ръси благословии. Изглежда ги беше научил наизуст, защото ги казваше без запъване и почти без да се повтори.
Пени най-сетне хвана човека с бижутата под ръка и го накара да тръгнат към апартамента й. Вече бе решила да не му задава повече въпроси и да го оскубе колкото е възможно повече.
Влязоха в нейния вход. Докато чакаха асансьора, Пени се молеше да няма никой. Иначе този глупак до нея щеше да подари още нещо от и без това оределите бижута. За нея щяха да останат съвсем малко.
Слава богу, нямаше никой в асансьора. Той ги откара до четвъртия етаж.
Пени отключи вратата и същевременно обяви:
— Виж сега, не искам да ме мислиш за такава. Не каня всеки непознат в апартамента си. Просто ще изпием по едно кафе и толкова.
— Добре.
Тя го настани на един фотьойл в хола. После сложи компактдиск на Кени Джи в уредбата. Накрая се отправи към кухнята да направи кафе.
На Пени й дойде страхотна идея. Бе чела и чувала за проститутки, които сипвали сънотворно в кафето на клиента. След това го обирали и изчезвали. Какво пречеше да постъпи по същия начин? Тези бижута по него изглеждаха доста скъпи. Щеше да се наложи обаче да звънне на сегашния си приятел.
Самюъл щеше да дойде с пикапа си. Щеше да свали този тип от апартамента и да го натовари в колата си и да го изхвърли в някой далечен квартал. Щом се събуди, господинчото Тоун Гивънс нямаше да има какво да подарява. Защото нямаше да има нищичко.
— След малко идва-ам! — закачливо се провикна Пени.
— Кафето да е без заха-ар! — долетя викът на човека с бижутата.
Ще ти е прекалено горчиво, каза си Пени.
Тя ритна вратата на хола. Ръцете й бяха заети с меден поднос. Върху него имаше каничка с кафе, порцеланова захарничка с две дръжки във формата на слонски хоботи, две чашки и една лъжичка. Пени разтовари съдържанието на подноса върху масичката, намираща се в средата на стаята. Отнесе таблата в кухнята, след което се върна в хола. Настани се на плюшения диван срещу Тоун.
Пени неловко обясни:
— Направих кафето малко по-силно, защото…
— …си сложила приспивателно в моята чаша — довърши вместо нея Тоун.
Пени настръхна. Тя живееше сама. Ако онзи се нахвърлеше върху нея?
— Не се безпокой. Нищо няма да ти направя — рече мъжът с камъните. — И без това беше решила или да ме упоиш, или да ме изчукаш, за да получиш някой камък.
— Откъде разбра?
— Разбрах го чрез един от моите камъни.
— Ти си луд, човече. Ти живееш в някакъв свой свят. Мислиш, че твоите камъни са вълшебни и ги раздаваш просто така. Поне дай един и на мене.
Тоун заповяда:
— Мълчи и ме слушай! Аз идвам от друго време и друго място. Моите камъни наистина са омагьосани и могат да правят различни неща.
Пени поиска да каже нещо, но той докосна устата й с един от пръстените си.
Съвсем неочаквано гласът й секна. Тя можеше единствено да мучи нечленоразделно. Устните й не успяваха да изговорят нито една дума.
— Кимай с глава за да и не — нареди Гивънс. — Разбра ли ме?
Пени кимна.
— Смяташ ли, че можеш да говориш, ако не разваля магията?
Тя се замисли. После поклати глава отрицателно.
— Добре. Сега ще можеш да говориш, но не искам да се опитваш да бягаш или да крещиш.
Той докосна устата й със същия камък. Тя моментално почна да пищи и се хвърли към вратата. Мъжът се метна върху нея, изви й ръцете и запуши устата й.