— Знаеш ли — промълви Тоун замислено, — мисля, че искаш да ослепееш.
Той приближи друг пръстен към очите й. Пени моментално извърна глава. Това бе невъзможно! Момичето спря да се съпротивлява и млъкна. Искаше да покаже, че е готова на всичко. Нека само той спре да я малтретира с тези камъни.
Тоун каза:
— Най-после да видя, че се държиш разумно. Признай си, сложи ли приспивателно в кафето ми?
— Да.
— Искаше да ме ограбиш, нали?
— Да.
Гивънс въздъхна дълбоко:
— Ще ти подаря един пръстен, след което ще ти разкажа някои неща.
— Измитай се по-бързо.
— Първо ме изслушай. Искам да знаеш, че пръстенът, който дадох на детето в парка, бе турмалин.
— Е, и?
— Турмалинът премахва егоизма и дарява хората с щедрост.
Пени се озъби:
— Да бе, сигурно.
— Значи не вярваш в силата на моите камъни?
— Не.
— Тогава ще ми кажеш ли защо онемя?
Пени се замисли.
— Не знам. Сигурно ме хипнотизираш по някакъв начин.
Той се засмя.
— А откъде знам за приспивателното в кафето? И, че искаш да ме ограбиш?
— Не е трудно да се досетиш.
Тоун допря един камък до челото й. След това докосна своето чело и заяви:
— Тогава откъде знам, че от началото на годината досега си спала с шестнайсет мъже?
Пени загуби дар слово. Този сигурно бе наел цяла детективска агенция да я следи. Откъде знаеше такива работи?
— Май не подбираш много с кого си лягаш, а? — подигра я Тоун.
— Това си е моя работа.
Гивънс повдигна рамене.
— Искам да знаеш, че моите камъни ми помагат да виждам разни неща. Умишлено подарих на момчето със странната брадичка хиацинт.
— Така ли? — в думите й нямаше интерес, а презрение.
— Чрез моите камъни прозрях, че след известно време ще го удари мълния.
— И затова му подари хиацинт?!
— Да, този камък предпазва от гръмотевици.
Пени направи отчаяно изражение на лицето.
— Дори да приемем, че всичко, което казваш, е истина, не си спасил момчето с „катинарчето“.
— Защо?
— Защото приятелката му сигурно вече е взела пръстена за себе си.
Тоун поклати глава.
— Изборът си е негов.
Пени взе инициативата. Този сигурно бе напълно откачил. Обаче откри, че не е трудно да мисли като него.
Попита:
— На онзи скитник сигурно подари пръстен, който ще го откаже от алкохола?
— Да, виолетов аметист.
— Даже камъкът наистина да има подобна сила, онзи бродяга досега го е продал пет пъти.
Тоун повтори:
— Казах ти, подарявам омагьосани камъни. Хората сами решават какво трябва да правят с тях.
Тоун делово заоглежда пръстите си. Явно търсеше подарък за нея. Накрая избра пръстен със син полупрозрачен камък.
Пени лукаво запита:
— Това за мен ли е?
— Да, това е сапфир. Сама ще се досетиш какво ще ти донесе.
Тоун Гивънс стана и си тръгна. Пени светкавично се спусна към вратата и заключи след него. След това взе телефона и набра номера на приятеля си. Щеше да му се оплаче какво е преживяла. Как в крайна сметка се е сдобила със златен пръстен, в който е вграден сапфир. За колко ли можеше да го продаде?
Нещо я накара да затвори телефона, тъкмо когато Самюъл вдигна. Какво бе казал Тоун Гивънс? „Аз подарявам омагьосани камъни, а хората сами решават какво да правят с тях.“ Дали да продам сапфира, помисли си Пени. Ами ако всичко, което бе казал онзи човек, бе вярно? Ако камъкът наистина може да промени живота й?
Библиотекарката подаде енциклопедията на момичето с красивия пръстен на ръката. Предложи:
— Щом се интересувате от камъни, мога да ви предложа и специализирана литература?
— Не, благодаря. И по-обща ще ми свърши работа.
Пени трескаво разлисти енциклопедията. На път за библиотеката бе минала през един ювелирен магазин. Там провериха камъка на пръстена й, и казаха, че е напълно истински. Най-после тя намери думата. Сега ще разбере за какво служи камъкът, който й подари онзи странен човек.
Ето какво пишеше в енциклопедията:
САПФИР — гр. САФЕЙРОС от евр. — скъпоценен камък със син или зелен цвят. Смята се, че е носил вярност, скромност и целомъдрие. Предпазва от гняв и страхове.