Тя се обърна и се насочи към дъното на магазина. Момчето я последва като дресирано кученце. Майката се намръщи след тях, но изражението й бързо омекна и след едно поклащане на главата почти премина в усмивка. Обърна се към масата с бестселъри и видя, че я гледам.
— Предполагам, че трябваше да предвидя това — каза тя някак огорчено. — Лия има твърдо мнение по отношение на книгите. Аз просто… предполагам не чета по същия начин.
— Лия? — повторих. Името удари предупредителна камбанка в съзнанието ми, но ми отне известно време да осъзная защо. Снощният ритуал и чувството на неприязън на баба към момичето, притежавало „Баскервилското куче“. — Да не е Лия Рамзи-Улф?
Жената кимна.
— Моят Робърт беше в класа на по-голямата й сестра. Рейчъл[13]. Завършиха преди няколко години. И Рейчъл беше същата. С ум остър като бръснач, но упоритостта й граничеше с грубост.
Клатейки глава, тя се отдалечи — точно навреме, че Бранди да дойде при мен.
— Познаваш ли я? — попита тя, загледана в Лия. Тонът й не прозвуча по-различно, отколкото ако ме беше попитала: Познаваш Лейди Гага?
Не познавах Лия, очевидно, но ако го признаех пред Бранди, трябваше да обясня откъде знам цялото й име, което не беше препоръчително. Ето защо се опитах да сменя темата. Грабнах случаен бестселър и я попитах:
— Хей, чела ли си тази?
— „Игрите на глада“[14]? — Бранди извъртя очи. — Не са ли я чели всички, дори и майките ни?
— Аз съм гледал само филма — казах и се зачетох в първата страница.
Бранди разбра намека и се върна край рафта за местни забележителности.
Лия поведе момчето към касата, където майка му плати за малка планина от книги. Щом си тръгнаха, на лицето й цъфна самодоволно изражение. Всъщност имаше красиво лице, макар и строго. Погледът й беше особено властен. Сякаш всички останали на този свят са малко по-малко истински от нея самата. Дори Тео и аз. Дори Бранди.
Имаше малка бенка над лявото ъгълче на устата като на някоя старомодна филмова звезда. Секси.
Лия мина зад касата, отвори малък син тефтер и започна да си записва нещо, като през цялото време се хилеше. Аз се приближих още, и още, и още, докато успея да зърна какво пише.
Убедих младежа Х.С. да купи Атууд. Няма
по-добра феминистка от мен, д/н? ЛРУ
Изпълнен с любопитство прочетох и ред над написаното от нея току-що:
Взето капаро за пет екземпляра на “Американски богове“[15]
за два часа. Само така. — ДжХ
Бърз поглед към страниците и видях още такива: Лия и някой друг си разменяха бележки какво са продали и на кого. Зачудих се кой ли е вторият човек.
— Това не се продава — заяви Лия. Отне ми момент да осъзная, че говори на мен и още един, за да се усетя, че сочи към синия бележник.
— О — възкликнах аз и отстъпих назад с вдигнати ръце. — Съжалявам, не исках…
— Да ме шпионираш? Искаше, разбира се — прекъсна ме тя и леко се засмя. — Е, не е голям проблем. С какво мога да помогна? — огледа ме много набързо и продължи: — Алън Гинсбърг? Джак Керуак?[16] Имаме чудесна колекция от този сорт ето там.
Примигнах срещу нея. Сведох поглед, за да се уверя напълно, че сутринта не съм облякъл тениската си с надпис „По пътя“[17], а след това съм забравил.
Не бях.
Но още преди да съм имал възможност да отговоря, Лия добави:
— Хей, не съм ли те виждала преди?
— Ъъ, не мисля.
— Не, напротив — само след миг лицето й светна. — Горе, на езерото Елмвю! По-рано тази седмица. Ти и приятелите ти наемахте лодки. Вие бяхте, нали? — гледаше към Бранди, когато зададе последния въпрос.
— О, да, ходихме там няколко пъти — измънках.
В този момент в съзнанието ми се появи образ. Бях го видял по време на ритуала: Лия се свива като пашкул в кану, за да може да чете, без никой да я безпокои. Бях видял също, че работи в книжарница. Точно така.
— Аз ходя там всеки път, щом ми се удаде възможност — каза тя. — Толкова е приятно. Обичам да съм във водата.
Съзнанието ми се вцепени. Това не беше редно. Не бях ли й откраднал точно това снощи? Любовта към лодките и водата и всичко останало?
— Така ли? — отвърнах предпазливо.
— О, да. Бих го правила всеки ден, но знаеш как е. Работа — тя разпери ръце и посочи книжарницата.
Добре, дали не бях объркал ритуала? Беше ли останала Лия непокътната? Може би имаше всичко това предвид в минало време. Все пак не прозвуча точно така…
— Като стана въпрос за работата ти, чудех се дали мога да хвърля един поглед на това? — казах и кимнах към бележника й. — Работата е там, че миналото лято работих в една книжарница в града, но там не биха допуснали да записвам продажбите, както правиш ти. Политика на големите вериги. Разбираш.
13
В Стария завет Лия и Рахил (или още Рейчъл) са сестри със сложни взаимоотношения. — Бел. ред.
14
Първа част от едноименната трилогия на Сюзан Колинс (изд. Екслибрис, 2009). — Бел. ред.
15
Роман на американския писател Нийл Геймън. Книгата съчетава фентъзи елементи и митология (изд. Бард, 2004). — Бел. ред.
16
Двама от най-емблематичните автори за т. нар. битническо движение. Типичен за тях е култът към свободата на личността и душата. — Бел. ред.