Пълна лъжа, разбира се. Никога не бях работил през лятото, а и никога не бих се насочил към длъжност в книжарница, ако ми се наложеше.
— Не е кой знае колко вълнуващо — каза тя и ми подаде тефтера. — Просто с моя приятел Джеси се шегуваме помежду си.
Започнах да местя погледа си нагоре, сякаш преглеждах бележките в обратен ред, а всъщност проучвах хартията, търсех откъде мога да проникна. Съвсем скоро открих. Обърнах страница като извинение да долепя ръката си и успях. Видях Лия и още няколко души така преплетени, че не можех дори да ги отделя, да не говорим да издърпам нещо.
Обща собственост. Трябваше да се досетя, че ще е безполезно. Нужно ми беше нещо, което принадлежи само, или поне основно, на Лия.
Опитах се да прикрия разочарованието си и като се съсредоточих върху една от бележките, откъснах волята си от бележника. Усмихнах се на Лия и й го подадох.
— Предизвикала си го да препоръча Анаис Нин[18] на някого? Това е просто жестоко.
Тя бързо повдигна вежди.
— Знаеш кой е това?
Само защото Бранди ми беше казала. И все пак. Свих рамене и казах:
— Може би. Все едно. Търся… — зашарих набързо с поглед из магазина, за да проверя кои раздели се намират най-далеч от касата. Романтичен. Детски. Графични романи, където Тео се беше подпрял на една етажерка и четеше. — Всъщност, моят приятел ето там имаше нужда от препоръка. Пада си по манга и неща от този сорт, искаше да потърси нови издания.
Все пак не беше лъжа. Тео не четеше много, но когато го правеше, предпочиташе в книгите му да има картинки. Бранди беше убедена, че това не се брои за истинско четене.
— Ооо, хммм — беше отговорът на Лия. — Да, ще ида да поговоря с него. Веднага се връщам!
В мига, щом я изгубих от поглед, взех да кръжа около плота, докато се уверя, че нито възрастният мъж, нито Бранди ще ми обърнат внимание. Мушнах се зад касата.
Чаша, пълна с химикалки. Купчинка бележници. Касова лента, книгоразделители, обичайните джунджурии — и мобилен телефон. Смартфон в блестящо лилаво калъфче. Джакпот.
Беше ми нужна по-малко от секунда, за да го достигна и дори още по-малко да се уверя, че принадлежи на Лия.
Установих връзка, разрових спомените в телефона, търсех нещо, което мога да взема. Не нещо голямо — не беше необходимо, — но определено нещо, което веднага да ми покаже разликата.
Така да се каже: не нещо в личността й, а във физическата й същност. Напрегнах сетивата си мъничко, съсредоточих мисълта си върху телефона, докато образът на Лия, с която бях разговарял току-що, се изясни, и в този момент го съзрях: малката бенка точно над устната й. Идеално.
Изтеглих я, беше съвсем лесно, като разопаковане на бонбон.
— Хей! Това е мое!
Подскочих. Исках да оставя телефона, но беше прекалено късно.
— Съжалявам, аз…
— Искаше да ми откраднеш телефона? — прекъсна ме тя и го дръпна от ръката ми. — Така ли?
Но докато се взирах в лицето й, отговорът заседна в гърлото ми.
— Ъъ — измънках, докато безуспешно се стараех да не гледам точката над устната й. Вратът ми се скова.
— Какво друго открадна? — настояваше тя.
Старецът ни погледна от другия край на магазина, а Бранди хукна към нас и в бързината събори няколко книги.
— Нищо не е откраднал! — Бранди се поколеба и погледна към мен. — Не си, нали така?
— Разбира се, че не съм! — заявих, тъй като краденето на нечия бенка не се брои. — Просто исках да знам колко е часа, а наоколо няма часовници и…
Лия посочи стената над касата. Там висеше часовник, два пъти по-голям от главата ми, а стрелката на секундарника тракаше звучно.
— О — отвърнах. — Аха.
— Е, ще купувате ли нещо — настоя Лия. — Ако не, мисля, че е по-добре да си тръгвате.
— Всъщност, да — заяви Бранди и вдигна книгата, в която се беше зачела.
Докато Лия я обслужи със стоическо мълчание, аз отидох да повикам Тео от задната част.
— Видях те да си приказваш с мацката от книжарницата — каза ми той. — Взе ли й номера? Жестока е.
— Също така е тотална гадина — отвърнах. — Да се махаме от тук. Време е за бургер.
Двамата с Тео изчакахме докато Лия прибираше книгата на Бранди в торбичка и после излязохме заедно. Чак след като се озовахме навън, Бранди ме попита какво се беше случило между мен и Лия.
— Нищо — казах.
18
Американска писателка от френски произход (1903–1977), популярна с еротичните си романи и разкази. На бълг. език е издаден сборника „Делтата на Венера“ (изд. Сиела, 2016). — Бел. ред.