Той пъхна обратно батериите и затвори капачето.
— Нищо. Хайде да играем на видеоигри.
4
Странното беше, че магията ми беше абсолютно непокътната. След инцидента с Лия се опитах да открадна и други физически неща — луничка от задната част на ръката на Тео, петно от слънчево изгаряне от гърба на Бранди — получи се. Всяко едно. Затова реших, че онова с бенката е било просто случайност. Вероятно не се бях концентрирал. Може да не е бил добър момент. Във всеки случай, не беше кой знае какво, нали? Просто бенка.
Макар Бранди да беше тази, която тръгна да ни влачи из скъпите бутици в Три Пийкс, Тео се върна за втора визита. Сега, след като нямаше приятелка, която да го държи изкъсо в нашето трио, той копнееше за малко „мъжко време сам в гората“. Той така го нарече. Затова отиде в един от онези магазини, купи си стабилни обувки за катерене и компас и започна да зачезва в гората зад къщата на баба всяка сутрин след закуска. Прибираше се точно преди вечеря с истории за газене през лъкатушещи рекички, катерене по речни камъни и други от сорта — неща, към които никога не бях проявявал дори капка интерес.
Устройваше ме напълно. Много харесвах Тео, но още повече ми харесваше да имам Бранди само за себе си.
— Някой ден Тео ще се върне с меча кожа на раменете — каза Бранди, докато се излежавахме на пясъка край езерото. Бяхме престанали да наемаме канута и други неща — винаги Тео беше най-ентусиазиран, — но мястото продължаваше да е все така хубаво за припичане, пиене и всичко останало.
— Или от лъв — казах аз. — Ще носи главата му като шапка.
— Тук има ли лъвове? — попита Бранди. — И изобщо има ли на този континент?
— Май само в зоологическите градини — отговорих. — Освен ако нямаш предвид планинските лъвове.
— Тео определено може да убие планински лъв — заяви Бранди и се ухили към небето. — Постоянно се проявява като мъжкар.
Изрече мъжкар така, че определено не беше комплимент.
— Чудя се как изобщо хващаш планински лъв — казах и отвъртях капачката на бутилката от Спрайт.
— Аз лично? — отвърна Бранди. — С женски хитрини. Очевидно.
— Рр-рр — изръмжах, макар сърцето ми леко да се разхлопа. Бранди можеше да приложи женските си хитрини върху мен, когато пожелаеше.
— Знам — каза Бранди. — Но Тео? На Тео никога не би му се наложило да прибягва до подобни евтини номера. Сигурна съм, че е скътал цяло ветрило от злодеяния срещу планински лъвове в мъжкарския си ръкав.
— Чудя се в какво се изразява това ветрило от злодеяния — промърморих.
Изведнъж изражението й стана ужасно сериозно.
— Ветрило от злодеяния. Хубаво име за група. Всъщност страхотно име.
— Имаш го — заявих гордо. — Ооо, йе. Заглавие на албума: „Скърцащи гуменки“.
Бранди кимна сериозно.
— Водещ сингъл…
— „Стари забежки“? — предложих.
— Ах, ти! — зарадва се тя и ме бодна с показалец в ръката. — Много те бива. И ти трябва да участваш в измислената ми група. Можеш ли да свириш на нещо?
— На въображаема китара — отговорих.
— Отлично, отлично. Засега имаме теб на въображаема китара, Лорън на измислени барабани и аз — беззвучен вокал. За нула време ще се превърнем в новите Бийтълс — направи знак с длан към мен. — Водка, моля.
Понечих да й я дам, но се спрях навреме.
— Всъщност, днес не можем да разчитаме на Тео. А аз вече съм пил. Това означава, че ти си шофьора. Освен ако не си готова да поемеш вината за потрошаването на колата на Тео.
Бранди направи физиономия.
— Хубаво, но утре ти си шофьора.
— Дадено — отговорих и отпих нова глътка.
Истината беше, че лесно можех да достигна до Бранди и да открадна нейната трезвеност за себе си, тогава можех да шофирам без проблем. Беше изпитан трик, към който бях прибягвал много пъти. Нямаше дори да й се отрази, тъй като ако откраднеш трезвеност от някой трезвен, остава единствено трезвеност. Все пак щеше да е трудно да дам обяснение, поне без да разкрия за себе си повече, отколкото имах желание.
Ето защо продължих да пия, а Бранди ме гледаше все така замечтано и измисляхме още и още имена за измислената група, в която очевидно вече участвах. Когато се върнахме отново в града и открихме Тео вече да чака в закусвалнята, първото, което Бранди му сподели, бяха имената за група, които бяхме измислили. Всичките четиринайсет.
— Аспън измисли поне половината — добави тя и се настани до мен в сепарето. — И все пак най-хубавото беше мое.
— Кое беше най-хубавото? — попита Тео, изглеждайки абсолютно незаинтересован. Сериозно, как Бранди изобщо си бе паднала по човек, който не се интересува от това, което говори тя?