— Враголюб. Очевидно е — Бранди се усмихна с гордост. — Сещаш се. Като опонентомишленик, но доста по-силно.
Добавих нещата, които бяха хрумнали на мен:
— Заглавие на албум: „Супер си и аз те мразя“. Водещ сингъл: „Паяците по възглавницата ти категорично не са от мен“.
— Аспън ще бъде мой въображаем китарист — обяви тя.
— Ъхъ — отвърна Тео и вдигна вежди към мен. За миг ми се стори, че мярвам ревност в изражението на Тео, но не, това беше нормалният му поглед.
Бях се погрижил за потенциалните рискове от ревност сутринта след скъсването. Просто бях превъртял нещата до етапа, в който всичко помежду им напълно е приключило и са само приятели.
— Е, как мина катеренето? — попита Бранди, след като поръчахме обичайното. — Срещна ли планински лъвове?
Това ме разсмя. Бранди също. Наведе се към мен и настъпи страхотен момент, в който бях повече от сигурен, че тази шега е нещо само между нас. Само между Бранди и мен и никой друг на този свят.
— Ъъ, не — измънка Тео, който очевидно не можа да схване. — Но пък срещнах едно момиче.
— Момиче! — Бранди подпря лакти на масата. — Хубава ли е?
— Предполагам — отговори Тео, изведнъж сякаш оживен от разговора на масата. Проследи една жилка в дървото с пръст. — Доста е хубава, да. Пада си по катеренето. И ми показа невероятен водопад. Името й е Натали.
— Добреее — каза Бранди. — Ти, приятелю мой, не бива да изпускаш тази възможност.
Да. Превъртането до даден етап се беше получило много, много добре.
— Ще се видиш ли отново с тази Натали? — попитах.
Тео сви рамене.
— Може би.
Бранди ме стрелна с изпълнен с нетърпение поглед.
— Само може би?
— Ами… Може да се каже, че ме покани на парти… — отвърна Тео.
— Може да се каже? — настоя Бранди, изглежда търпението й съвсем беше на привършване. Това винаги е представлявало проблем между Тео и Бранди, дори още в началото, когато започнаха да излизат и всичко между тях беше слънчеви лъчи, малки кученца и еднорози, акащи дъги. Бранди беше приказлива. Тео бе точно обратното и това й скъсваше нервите.
Още една от многото причини, по които им бях направил услуга, като ги бях разделил.
Тео сви рамене.
— Беше просто покана от сорта: Ако си свободен, заповядай. Каза, че мога да заведа и вас.
— Приятел — намесих се аз. — Това не е покана между другото. Съвсем истинска си е.
Бранди до мен кимна.
— Подробности. Веднага.
— На четвърти юли[19]. След фойерверките. Предполагам, че ще има фойерверки тук.
— Навсякъде има фойерверки — поясних, тъй като Тео беше хлапе, живяло само в Бруклин и никъде другаде и не вярваше, че има и други места освен Ню Йорк.
— Аха — кимна той. — Така де, ето адреса.
Извади от джоба си смачкан лист от бележник и го опъна на масата. Втренчих се в написаното. Чери Стрийт. Знаех къде е.
— Значи ще идем, нали? — настоя Бранди.
Замислих се за секунда. От една страна, никога не съм си падал по идеята да се смесвам с местните тук. От друга, още си спомнях колко съкрушен изглеждаше Тео след раздялата — поне, преди да му открадна негативните емоции. Заслужаваше някое сладко ново момиче да пофлиртува с него.
— Очевидно това е къщата на момичето. Правели го всяка година — Тео си позволи да се ухили за пръв път, откакто беше споменал тази загадъчна Натали. — А родителите й никога не са там.
И ето че съвсем изненадващо вече имахме планове за четвърти юли.
Три Пийкс беше кръстен така по най-очевидната причина на света: беше малък град в долината, сгушен между приятно релефен терен, ако не броим трите върха, за които не можеше да се каже, че се издигаха особено приятно[20]. Единият беше Склона от северната страна, по който дори и през лятото можеха да се видят отчетливи ивици сняг между дърветата. На югоизток беше Хълма, странно възвишение, което изглеждаше сякаш някога е искало да порасне и да се превърне в истинска планина, но в даден момент е престанало да яде зеленчуците си. Третият беше Скалата. Същата тази Скала, за чието възстановяване бях помогнал едва преди няколко вечери. Същата Скала, която семейство Куик обгрижваха от… ами всъщност не знам откога. Според баба, ако някога престанем да извършваме ритуала на триадата, ще се откърти цяла стена от камъни, ще предизвика лавина надолу по склона, ще помете къщата ни, Майското поле и ще се стовари право върху града, като опустоши всичко по пътя си.