Да си призная, когато като малко дете за пръв път научих какво е предназначението на ритуала, го приех малко скептично. Все пак Скалата не беше чак толкова висока, а имаше и доста дървета, които да спрат сриващите се камъни, преди да са достигнали до града. Но баба настояваше, че е истина, а татко се съгласи с нея, така че кой бях аз да споря? Все пак не бях експерт по природните дела. Най-близката връзка с природата в Бруклин беше Проспект Парк[21].
Ако някога ми е било нужно доказателство, че никой в Три Пийкс нямаше никаква представа какво прави семейството ми за тях или колко опасна е всъщност Скалата, ето го и него: на всеки четвърти юли от подножието на Скалата градската противопожарна служба изстрелваше фойерверки във въздуха, а останалите жители на града се струпваха на ръба на Скалата да гледат.
Онази вечер Бранди, Тео и аз опънахме одеялото си и наблюдавахме блестящите светлинки от място, не твърде близо до ръба, но не и прекалено далеч. Надавахме възгласи „Ооооо“, заедно с децата, родителите, бабите и дядовците около нас.
По едно време Бранди каза:
— Вижте как фойерверките осветяват дърветата отгоре. Имам чувството, че сме попаднали в „Хари Потър“.
Отговорът на Тео беше:
— Моят покрив е още по-добър.
— Млъквай, не е — казах му аз. Бранди ми се усмихна. Беше от усмивките, които те карат да се разтопиш. Усмивка, по-бляскава и от фойерверките, макар да бях единственият, който успя да я види. Щом шоуто приключи и всички започнаха да си събират нещата, Тео каза:
— Хайде, да изпреварим задръстванията.
Хукнахме от тълпата към паркинга, на който всички бяха оставили колите си. Тео потегли надолу по склона, никога не го бях виждал да шофира така бързо. Макар че да си призная, не го бях виждал да шофира на път за потенциална свалка. Вероятно това променя нещата.
Най-накрая стигнахме до улица, задръстена от паркирани коли, а Тео се мушна зад една лъскава и червена. След това, преди още да съм успял да откопчая колана си, той вече беше слязъл и крачеше към къщата.
Хукнах да го догоня нагоре по улицата, а после през красива морава — провинциално красива със симетричните цветни храсти по периферията на верандата. Всички лампи в къщата светеха до една и вече дочувах приглушено гласовете на хората, които се смееха, приказваха си и очевидно си прекарваха добре.
Бранди се затича след мен и настигнахме Тео чак когато вече стоеше загледан във вратата.
— Хм, защо не опиташ с почукване — предложи Бранди.
Той я погледна кръвнишки.
— Вече го направих, но никой не…
В този момент вратата се отвори и отвътре се показа дребничко червенокосо момиче. Тя се сепна за миг, сякаш не беше очаквала да види точно нас.
— О! Тео! — възкликна.
Върху лицето на Тео цъфна гигантска глуповата усмивка, каквато не бях виждал от първите му срещи с Бранди.
— Здрасти, Натали!
— Казах ти да ме наричаш Нати — отговори тя. — А това трябва да са Бранди и Ащън.
— Аспън — тя погледна към мен, щом заговорих. На мига разбрах защо Тео си е паднал по нея. Имаше яркосини очи, които ми напомняха… всъщност, напомняха ми за Бранди. — Аспън Куик.
— Странно име — заключи тя и кимна някак одобрително.
— Знам. Така е, нали? — казах.
Точно по тази причина зарязах истинското си първо име, когато бях в трети клас. Харесваше ми да съм онзи със странното име.
Тя се усмихна.
— На всичкото отгоре Куик. Роднина ли си на Хедър?
— Познавала си я?
Натали леко наклони глава.
— Населението на Три Пийкс се състои кажи-речи от осем души. Всеки познава всеки. Разбира се, че познавам Хедър — сегашно време. Това беше странно, но преди да съм успял да направя коментар, тя продължи: — Е, много се радвам, че успяхте! Винаги имаме нужда от свежа кръв на тези събирания. Но аз трябва да посрещна някого отвън, така че да се видим край басейна?
— Басейн, басейн, басейн — мърмореше тихичко Бранди и подскачаше на пръсти. Беше толкова сладко.
— До скоро — отвърна Тео и помаха, изражението му беше някак оцъклено.
Натали мина край нас, но още щом стъпи върху моравата се обърна назад.
— О, имам един съвет, тъй като всички сте начинаещи. Не пийте от червеното.
— От кое? — попитах.
— Чу ме.
— Но какво значи това? — отговори Бранди.
— Ще видите — каза Натали и се отправи през тревата към кола, която спираше точно зад тази на Тео.
Къщата беше празна. Лампите светеха, но нямаше никого — вероятно всички бяха в задния двор. Ето защо тримата прибавихме обувките си към огромната купчина край входната врата и последвахме глухите звуци от парти през преддверието и кухнята, а оттам през още една врата… в този момент шумът изведнъж стана оглушителен. Подсвирнах тихичко, докато оглеждах всичко наоколо. Басейнът, пълен с хлапаци, които се потапяха един друг и се стараеха с всички сили да задържат чашите си високо. Огромната платформа около него. Джакузито. Наистина имаше джакузи.