— Още ли мислиш, че твоят покрив е по-добър? — обърна се самодоволно Бранди към Тео. Вече събличаше роклята си, разкривайки… ох. Отдолу беше по бански. Електриковосин.
Бранди
по
бански.
Сериозно.
Изглежда дори не забеляза, че има опасност очите ми всеки момент да изскочат, за да се лепнат за кожата й, а просто намачка роклята на топка, захвърли я върху камара от чантички и изтича към басейна.
И… водна бомба.
Няколко души изпищяха от задоволство, щом водата се разплиска след цамбурването на Бранди, а две секунди по-късно тя се появи с потъмняла от водата руса коса, размазана в горния край на бузите спирала и извити в усмивка устни. Помаха към нас. Тео отвърна с помахване. Минаха поне две секунди, преди да се усетя, че имам мускули на ръката и мога също да помахам.
Размърдах ръка, разтеглих устни в усмивка и, о, боже, Бранди беше по бански от две части. Горе на езерото винаги носеше онзи стар черен цял бански. Но това. Това беше…
— Добре ли си, човече? — попита Тео. — Имаш вид сякаш ще се гътнеш.
Опитах се да се усмихна престорено.
— Хм… тя… хм.
Тео хвърли бърз поглед към Бранди, чието горнище — о, какво горнище само — още се виждаше над водата. След това отново погледна мен.
— Ах.
— Твоят покрив — заявих спокойно аз — категорично не е по-добър от това.
Той ме погледна с крайчеца на окото си.
— Падаш си по нея, а?
Сякаш изобщо не беше забелязал, че я гледам влюбено от цели две проклети години.
— Щеше ли да е проблем, ако е така? — попитах, като се стараех да звуча по-ведро, отколкото се чувствах.
Тео се замисли за миг. След това сви рамене.
— И без това няма шанс да се съберем. Но слушай, човече. Ако я нараниш… Ще ти размажа физиономията. Разбра ли?
Ако се стигнеше дотам, че да нараня Бранди, с удоволствие бих размазал физиономията си сам.
— Разбрано.
— Супер — а след това ме плесна по рамото. — Отивам да намеря Натали.
Щом той изчезна, постоях малко, загледан в партито. Въздухът беше нагнетен от енергия, отвсякъде миришеше на алкохол и почти всички, без значение дали в басейна или извън него, бяха само по бански.
Едно беше да се съблека по боксерки на езерото, където бяха само приятелите ми, някакви възрастни хора и малки деца и всеки беше в своята лодка и се занимаваше само със своите неща, но нещо в близостта на цялата тази тълпа ме накара да задържа ризата си, където си беше. Ето защо, вместо да последвам примера на Бранди, се огледах за пиячка — и веднага забелязах група хора, скупчени в единия ъгъл на платформата.
Приближих се и видях дълга пейка, отрупана не с бутилки и кутийки, а с грозни оранжеви охладители с надписи: Синьо. Зелено. Жълто. Червено.
Момиче с дълга пола и велурен потник с ресни седеше наведено над Жълтия охладител и пълнеше чаша. Подаде я на чакащо момче, то я надигна и гаврътна половината на една глътка.
— Ще я допълниш ли? — попита.
— Върни се на опашката, Кендрик — отговори момичето. Гласът й ми се стори познат, макар да бях почти сигурен, че не съм я срещал преди. В този момент ми просветна — в мига, в който се обърна към мен и попита:
— Коя е твоята отрова?
Лия.
Косата й не беше пусната, както когато се запознахме преди няколко дни. Беше вдигната в множество рошави възли — бяха поне осем. Освен това с черното червило и кафявия кожен потник, който беше облякла върху тениска, приличаше на някой, който идва директно от Удсток[22]. Или от готик клуб от осемдесетте. Едно от двете.
При всички положения беше притеснително секси. От друга страна, разбира се, вероятно още ме мразеше заради онова.
— О — отвърнах.
— О — повтори тя и присви очи щом ме разпозна. — Кой те покани?
Да. Определено още ме мразеше.
— Ъъ. Натали. Имам предвид, че покани моя приятел Тео. Ти го видя онзи ден и…
— Нати знае ли, че си крадец? — попита Лия.
— Виж, кълна се, че не съм — заговорих. — Аз просто…
Тя се изправи на крака, при което многоцветната й хипи пола се завъртя около тялото й и тя извърна към мен очертаните си с черен молив очи.
— Ти просто какво?
Трябваше бързо да измисля нещо. Нещо, което дори да е глупаво, ще ми позволи да се измъкна от обвиненията в опит за кражба.
22
Легендарен фестивал, проведен през 1969 година, популярен като известна проява на хипи движението. — Бел. ред.