— Върни мама обратно и ще престана да се мотая навън до късно.
— Аспън, не става въпрос за…
— Напротив, точно за това е.
Настъпи мълчание. В тъмнината на моята стая татко стоеше втренчен в мен. Аз също стоях втренчен в него.
Най-после той вдигна ръка към врата си и си оправи вратовръзката.
— Трябва да отивам на работа.
— Ами върви — отговорих.
От този момент нататък оставах до толкова късно, до колкото си исках.
5
Нещо ме шляпаше по лицето. Някой викаше името ми. Някой беше подменил езика ми с мъртва мишка.
— Повърнах ли? — попита някой с моя глас. Усещах как мъртвата мишка се движи.
— Не — каза някакъв тип. — Просто припадна. Лия, какво му даде по дяволите?
— Червено. Една чаша. И малко Спрайт. Точно от него припадна, как е възможно?
Поотворих очи. Пред мен беше коленичил някакъв тип с разтворени длани, готов отново да ми заудря шамари. Разпознах го: Кендрик, онзи, който пиеше Жълто. Зад него стоеше Лия Рамзи-Улф, кръстосала ръце върху кожената си дреха.
— Сипала си нещо силно в Силното — избърборих. След това се поправих: — Спрайт в силното. Уфф. Знаешкаквоимампредвид.
— Нищо подобно не съм направила, кретен — заяви Лия, при все че на лицето й вече започваше да се оформя усмивка. — Хайде. Изправи се на крака. Ти ли шофира дотук?
— Не, Тео ни докара. Той беше с Нати Натали. Къде е тя?
Лия огледа тълпата, а след това посочи към другата страна на басейна. Там беше Натали и се целуваше… определено не с Тео. Това със сигурност, с абсолютна сигурност, не беше Тео. Беше високата брюнетка, която по-рано разговаряше с тях.
— Ооо — проточих аз, защото при всички положения беше много секси.
После зърнах Тео, малко встрани от Натали и приятелката й. Надигаше чаша, пиеше още и още, а след това хвърли чашата, затича се към басейна и скочи. По-скоро се пльосна по корем. И все още беше с всичките си дрехи.
— Този беше дотук — обяви Лия. — Кендрик, кой друг тук е поне малко трезвен?
— Аз не съм — отговори той. — Изпих може би четири милиарда Жълти.
— Ами Кори? — попита Лия, в гласа й започваше да личи отчаяние.
— Ами ти? — отвърна с въпрос Кендрик.
Лия направи физиономия.
— Обещах да закарам Сейди и Джеси, а не всички останали. Е, сега предполагам само Сейди, но…
— Ти — заговорих аз — имаш страхотен потник. Ти трябва да ме закараш.
— Какво става? — чух най-приятния глас в целия свят съвсем неочаквано. Бранди, хубавата прекрасна мила Бранди, вървеше към нас с хавлия, преметната през раменете. От нея капеше вода от басейна. Приличаше на русалка с крака.
— Приличаш на русалка с крака — уверих я.
— Пиян е — обясни Лия.
Бранди стисна устни.
— Виждам — тя коленичи пред мен и сложи длан на челото ми. Притиснах се в нея. Ръката й беше влажна и топла също като устните й. — Тео е само мъничко неразположен. Но какво ще кажеш аз да те закарам у дома?
— Моля те, моля те — намеси се Лия. — Пила ли си?
— Не повече от една глътка — отговори Бранди. — Ти какво, да не си отговорник по трезвеността?
— Всъщност, да — отговори Лия. — Но ако искате да си тръгвате, моля, заповядайте.
Бранди ми подаде ръка, за да стана, а аз започнах да мисля бързо. Щеше да ме закара у дома, което означаваше, че ще бъдем сами в колата. Човек иска да е трезвен в такъв момент. Но аз бях пиян. Много пиян. Трябваше да оправя това. Ето защо, щом хванах ръката й и направих опит да се изправя, се постарах дланта ми да докосне бедрото й точно при долнището на банския. Задържах я там достатъчно дълго, че да достигна до него, да издърпам малко от нейната трезвеност и да я взема за себе си.
Главата ми се проясни на мига.
По дяволите, не е като да не ми беше адски зле?
— Нека само видя къде е оставил Тео ключовете — каза Бранди. — Стой тук.
Тя забърза към басейна, където Тео се беше присъединил към група младежи без тениски. Изглежда се водеше водна битка — момчета срещу момичета — и като че ли Тео си прекарваше добре. Чудех се дали вече беше забравил за Нати.
Аз се обърнах към Лия, която отново беше започнала да приема поръчки за питиета.
— Извинявай, че припаднах — казах.
Тя подаде чаша Синьо на някакво момиче и се обърна към мен с кисела физиономия.
— Я виж кой внезапно възвърна речта си.
— Мхм — измърморих, доста смутен. Инстинктът ми подсказваше да се докосна до нея, да се свържа и да открадна спомените й за последните няколко минути. Но не бях съвсем сигурен дали мога да открадна от паметта й.