— В какъв смисъл гадно? — попитах.
Тя отпусна ръка и започна да си играе с подгъва на джинсите си.
— Ами… във всякакъв. Казвах й, че е бебе, че трябва да порасне. Всъщност винаги Сейди измисляше най-големите гадости. Започна да пуска слухове за нея, обявяваше я за зубър, за самотница и какво ли още не. Винаги беше Сейди. Но аз не я спрях. Просто стоях, слушах и гледах как Хедър става все по-тъжна и си казвах как няма значение, че няма приятели в истинския живот, нали си имаше всички онези в интернет.
— Хора, с които никога няма да й се наложи да се срещне — измърморих, свих защитно пръстите си в юмруци и се замислих за леля Холи. Доколкото ми беше известно, и майката на Холи нямаше никакви приятели.
— Какво? — попита Лия.
— Приятелите от интернет — поясних. — Те са достатъчно далеч, че да е твърде малко вероятно да се появят близо до Майското дърво и да оставят нещо там. Нямаше да има опасност да й се наложи да открадне от някой от тях.
Лия изглеждаше съкрушена, за момент ми се стори, че отново ще се разплаче.
— Никога не се бях замисляла за това.
Свих рамене. Може би ако вземех решение да остана тук, нямаше да е добра идея да й бъда приятел.
— Спомняш ли си какво беше казала в писмото? Че не е паразит?
— Да…?
Тя се усмихна сковано.
— Аз я нарекох така. Само преди няколко месеца.
Потрепнах.
— Опа.
— В центъра на училищното фоайе. Пред… всъщност пред абсолютно всички — тя млъкна, започна да хапе ожесточено долната си устна и се загледа в далечината. Загледах се в помръдващата й челюст. — Мисля, че се опита да ми разкаже за някакво телевизионно предаване, а аз й заявих да се маха, но тя не го направи, затова избухнах. Разкрещях се. Наричах я с обидни думи. Пиявица, паразит, всякакви отвратителни епитети. Боже. Как ме гледаше само. Но просто стоеше и ме слушаше, докато не приключих, а после… — Лия се усмихна странно, някак пресилено. — След това ме попита дали след всичките тези приказки съм се почувствала по-добре. Попита дали най-после мога да й простя и каза, че искала отново да сме приятелки. Можеш ли да си представиш?
Помислих си за всички съобщения, които мама ми беше оставила. „Обичам те“, „Липсваш ми“, „Ела ми на гости“, без значение от колко време я игнорирах.
— Да — казах. — Мога да си представя.
— Ясно е, че се почувствах зле — каза Лия. — Затова я дръпнах настрани и… опитах се да се уговоря с нея. Ако успееше да върне гласа на Рейчъл и да накара Джеси да се влюби в мен, можехме отново да бъдем приятелки. Тя отказа. И с това приключи всичко. А сега е… — Лия замълча, прехапа устната си и се загледа надолу в тревата.
— Да — казах.
— Какво да?
— Да, доста неприятно.
Все пак се усмихна накриво.
— Виждаш ли? Само ни погледни. Двамата най-ужасни хора на този свят, седнали заедно под едно дърво. Направо сме отбор от суперзлодеи.
Изведнъж си дадох сметка, че отвръщам на усмивката й. Противно на всички очаквания бях успял да се почувствам по-добре. Не по отношение на онова, което беше направил татко, а… всъщност, още не бях съвсем сигурен. Все пак Лия стоеше до мен и пускаше черни шеги, а това караше ситуацията да изглежда не чак толкова ужасна.
Въздъхнах и се отпуснах назад в тревата. Лия легна до мен.
— Все още не мога да разбера — каза тя — защо прикриват смъртта на Хедър.
— О… Имало нещо общо с това, че се крием. Комбинация от крадене на спомените на хората и откровени лъжи. Почти сигурен съм, че е свързано и с укриване на данъци.
Лия се намръщи.
— Да, наясно съм с това. За да бъде защитена Уилоу, нали?
— Мисля, че да.
— Значи прикриват смъртта й в името на по-общата ситуация, добре. Но защо я крият от мен? Майка й знаеше, че съм наясно с всичко за проникването в съзнанието и ритуала, свързан със Скалата.
— Така ли? Наистина? — леля Холи наистина не приличаше на човек, готов да се примири с нещо подобно. Но от друга страна, напоследък леля Холи беше от хората, които прекаляваха с пиенето и са остро настроени към другите.
Лия кимна.
— Защо тя не ми каза? — в погледа на Лия вече се забелязваше гняв. — Хедър ми беше най-добрата приятелка, а се оказва, че е починала през февруари. Имах право да знам.
— Да — отговорих несигурно. — Вероятно си права.
Лия се изправи и изтупа джинсите си.
— Хайде — каза.
— Чакай, къде?
— Ще те закарам у вас — заяви тя и се усмихна мрачно. — Искам да си поприказвам с майката на Хедър.