— Да — казах и й поднесох ръкава си. — Действай.
Леля Холи докосна ризата ми само за няколко секунди. Достатъчно, че да открадне малко от моята трезвеност, за да може да шофира. После обу сандалите си, грабна ключовете за колата и тръгна.
— Харесваш ли това момиче? — попита Уилоу, а аз буквално подскочих. — Лия Рамзи-Улф?
— Всъщност… честно ли? Може би. Но тя… ъъ… Е, ти я чу. Определено не ми е фен.
Уилоу кимна и докосна лакътя ми сякаш искаше да покаже разбиране. Или нещо друго.
— Бранди си тръгна, след като й каза истината за себе си. Нали така?
— Как разбра? — учудих се.
Тя се усмихна тъжно.
— Виждала съм същото да се случва много пъти през годините. Познавам знаците. Отбягването на погледи. Отказаната закуска, преди да си тръгне. Моята Холи проникна в съзнанието й и го потвърди. След това премахна спомените, разбира се…
— Какво е направила? — попитах и цялото ми тяло се напрегна. Точно поради тази причина не я спрях, преди да скъса с мен, защото знаех колко е неприятно да ти откраднат спомените и не исках това да се случи и на Бранди.
Уилоу ме погледна тревожно.
— Тя премахна спомените на Бранди. Не можем просто така да оставяме хората да се шляят наоколо с нашите тайни наум, нали така?
— Но…
— Холи беше много внимателна, ако за това се тревожиш. Постара се да не вземе нищо друго.
Кимнах. Предполагам, че това поне беше нещо.
— В такъв случай тя няма да си спомня защо точно е скъсала с мен — казах.
Уилоу сви рамене.
— Предполагам, че ще запълни празнините със своята версия за събитията. Човешкото съзнание е изключително изобретателно в това отношение.
Точно така. Както татко беше отнел спомените ми за истинската ми баба и аз ги бях заместил с предположението, че всъщност Уилоу е такава.
Въздъхнах.
— Но, Аспън — продължи тя. — Трябва да знаеш, че ужасно съжалявам. Тя беше чаровно момиче.
— Чаровно — повторих. — Да.
— Аспън? Какво има?
— Просто… откраднах твърде много от нея. Взех й всички кофти мисли и усещания, които имаше към мен, и всички нови чувства към Тео, които се зараждаха у нея… дори не осъзнавах, че може да е нещо лошо, разбираш ли?
Тя се засмя.
— Имаш талант, какъвто имат малко хора. Съвсем естествено е да искаш да го използваш.
Съвсем естествено.
Както беше съвсем естествено момче на моята възраст да е гневно, но не и тъжно заради факта, че майка му си е тръгнала.
— Вероятно — отговорих колебливо… и в този момент съзнанието ми замръзна.
Ръката на Уилоу. Все още опряна в голата кожа на лакътя ми. Вчера трепереше, а сега беше абсолютно нормална.
О.
О, мамка му.
— Баб… ъъ… Уилоу?
Тя се усмихна срещу мен.
— Можеш да продължиш да ме наричаш бабо, ако искаш. Ти сам прецени.
— Хм — отвърнах. — Онази вечер. Ти каза, че имаш… сещаш се. Тремор в ръцете. А сега…
Кимнах към ръката на лакътя ми и тя я отдръпна.
— Започва и спира — каза тя.
Предчувствието, което се надигаше у мен, се превърна в нещо по-голямо и доста по-грозно.
— Как? — насилих се да попитам. — Как точно започва и спира?
— Нямам абсолютно никаква представа. Не обменям опит с други жени на моята възраст — тя ме погледна ядосано. — Защо питаш?
— Заради Бранди — отговорих. — Вчера откраднахме от нея, за да поправим Скалата.
Тя се замисли за миг.
— Да. Онази странна гривна. Какво за нея?
— Тя… ръцете на Бранди трепереха — казах. — Обясни ми, че започнало, когато били на езерото. Не можах да го поправя.
Уилоу повдигна едната си вежда.
Аз продължих:
— Твоят тремор вчера ли изчезна?
Само след миг Уилоу кимна. Кимаше бавно, без да отмества поглед от мен.
— Значи са за теб — заявих и стиснах задната част на врата си, който внезапно адски се беше сковал. — Всичките допълнителни неща. Не са за Скалата. За теб са.
— Допълнителни неща — повтори тя, странно пасивна. — Какви например?
— Вчера отнех само няколко лунички от Бранди. Наистина, само това взех. Но Скалата е откраднала още нещо. Също… очите ти! — казах аз и посочих към тях.
— Очите ми?
— Когато дойдох тук, веднага след първия ни ритуал, очите ти бяха съвсем… имам предвид, че дори те видях да четеш с лупа, за бога!
Тя кимна.
— Спомням си.
— А след ритуала — не спирах — приятелят на Лия, Джеси, е ослепял. Същата вечер. При първия ритуал, в който участвах. Точно тогава зрението ти се подобри. А също и…