Кимнах. Разбирах го дори по-добре от нея. Бях видял лицето на Уилоу в мига, в който беше решила да скочи. Все още го виждах.
Продължавах да я виждам и как пада.
— Трябва да вървя — казах. — Влакът ми тръгва съвсем скоро.
Леля Холи се насили да се усмихне.
— Ще се грижиш за себе си, нали? И ми прати съобщение щом стигнеш, за да знаем, че си добре.
Ние. Леля ми и татко. Чудех се колко ли време ще остане при него. Или можеше дори да се нанесе там. Имахме допълнителна стая, а и не си представях да й се прииска да се върне в Три Пийкс скоро.
А можеше да заживее и в моята стая.
Не беше час пик, така че нямаше опашки за автоматите за билети. Минах през ескалатора с куфара си, а оттам се качих във влака, който чакаше на перона.
Не се обадих да предупредя.
Пътят от железопътната гара до къщата беше кратък и съвсем скоро вдигнах куфара си, за да изкача трите стъпала към верандата. Позвъних на звънеца. Не можех да преценя дали в къщата има някой, тъй като вратата на гаража беше затворена, а завесите на прозорците спуснати…
Вратата се отвори. В сумрака на преддверието зърнах лице, което не бях виждал близо шест месеца. Опитах се да се усмихна. Не се получи.
— Аспън — прошепна тя.
— Здравей, мамо — поколебах се само секунда, а после попитах. — Може ли да вляза?
Благодарности
Благодаря на всички, които ми помогнаха да напиша тази книга. Много добре знаете кои сте, но в случай че греша…
На семейството ми: вие сте наистина страшно готини, продължавайте в същия дух!
На Джес Верди и Кори Хейду: благодаря, че четяхте книгата още по време на написването й. Тогава, когато приличаше повече на амеба, отколкото на книга.
На Ники Васало: благодаря ти за всички брутални питиета. Определено ще ги запомня.
На Айми Кауфман: благодаря, че ме черпеше с австралийско вино, че ме топваше в топли поточета и че осъзна преди мен развръзката на романа без дори да се стараеш.
На Алисън Чери, Мишел Шустерман, Нина Лори и Джери Смит-Реди: благодаря, че прочетохте книгата пет хиляди билиона пъти, че бяхте част от целия процес на сътворяването й и ми дадохте ценни съвети, предложения и забележки.
На всички от Penguin (особено на Клер Еванс) и Greenburger (особено на Уенди Гу): благодаря за цялата подкрепа, която ми оказахте по време на работния процес.
На Брендън Боуен: благодаря, че на практика се оказа моя терапевт в издателския аспект. За татуировката също! Такива трябва да са взаимоотношенията агент-автор, за да бъде всичко чудесно, нали? Определено.
На Кати Доусън: благодаря, че винаги схващаше какво искам, дори когато аз самата не бях наясно. Ти си отвратително страхотна.
На всеки, прочел книгата: благодаря ти, че прочете книгата!