Но ако се получеше, случаят щеше да предизвика огромен интерес. Свързаха се с американски, френски и британски космически агенции, но китайците пребориха всички с цяла глава — ускорителят им струваше само трийсет милиона евро. Джек разговаря с някои важни хора и установи, че може да се сдобие с четвърт от тази сума срещу ексклузивни авторски права. Още по обед на следващия ден цъфна китайски юрист с подготвен договор и дебела папка технически характеристики.
Можеха да получат ракетата до осем дни. Джек изсумтя недоволно — дотогава щяха да са стара новина, — но в края на краищата не ставаше въпрос за купуване на кола на търг и той се предаде. Пък и тайнственият предмет нямаше да избяга никъде.
8.
Сан Гилермо, Калифорния, 1932
По време на сексуалното си посвещаване „Джими“ бе вдигнал прекалено голям шум и макар че тайно се радваше, че момчето му най-сетне е направило нещо нормално, господин Бери се подчини на желанието на съпругата си и уволни Дебора, като й мушна на раздяла една стодоларова банкнота — солидна компенсация в тези тежки времена.
Изменчивият бе придобил достатъчно човешки черти, за да изпита съжаление, когато откри, че сестрата е заменена от друг болногледач, но дори от тази единствена среща вече знаеше, че ако се опита да реконструира женско тяло, е в състояние да измами всекиго освен опитен гинеколог.
Доктор Гросбаум се чудеше дали изумителният напредък на Джими в музиката не е засегнал и други зони на двигателен контрол и затова при следващата им среща доведе една своя приятелка художничка, също доста хубава жена. Искаше да проследи реакцията на момчето, както на умението с четката, така и на привлекателната външност на противоположния пол.
Джими прояви забележителен интерес още при запознаването им. Художничката бе ослепителна руса жена, висока почти колкото него.
— Джими, това е Ирма Лютидж. Всички я наричат Холандката.
— Холандката — повтори той.
— Здрасти, Джими — поздрави го тя с дрезгав глас, какъвто по правило използваше в компанията на красиви мъже. Предполагаше, че Джими е с около пет години по-малък от нея. Грешеше с няколко милиона.
— Ще експериментираме с рисуване — каза Гросбаум. — Холандката е художничка.
Изменчивият знаеше значението на думата „експеримент“ и настръхна.
— Художничка… експеримент?
— Обичаш ли да рисуваш? — попита го Холандката.
Той повдигна рамене с привидно безразличие.
Гросбаум отвори чантата си, извади блокчета за рисуване и моливи и кимна към масата.
— Да седнем там.
Джими се настани до Холандката. Психиатърът разтвори блокчетата пред тях и се отдръпна.
— Какво да нарисувам? — попита Холандката. — Нещо съвсем просто?
— Просто и ясно. Да речем, куб в перспектива.
Тя кимна и го направи — девет точни линии за четири секунди.
— Джими? — Гросбаум побутна молива към момчето.
Изменчивият беше предпазлив: спомняше си реакцията на хората на неговото свирене на пиано. Би могъл да повтори съвсем точно и бързо движенията на жената, но вместо това го направи много бавно.
Гросбаум забеляза скоростта на изпълнението. Забеляза също, че кубът на Джими е точно копие на този на жената, включително що се отнасяше до позицията му върху листа и малката грешка от пресичане на две чертички, с частица от милиметъра. Изпълнение, достойно за истински ас на рисуването. Бавното чертане и сляпото повторение напълно съвпадаха с диагнозата „гений-идиот“.
Но поне доколкото бе запознат с въпроса, подобно състояние се развиваше от най-ранна детска възраст: невъзможно бе да се превърнеш в гениален идиот — или обратното — само от удар по главата.
— Нека го нарисувам — предложи Холандката — и да видя как ще ме нарисува той.
— Добра идея — каза докторът, но на лицето му се четеше съмнение. Момчето вероятно щеше да изкопира съвсем точно нейния портрет.
Холандката обърна чиста страница, взе молив и погледна Джими.
Той отвърна на погледа й с немигащи очи. Тя се усмихна и той също се усмихна. Но когато художничката започна да рисува, само я наблюдаваше.
Само за няколко минути тя направи един съвсем повърхностен портрет и обърна блокчето, за да го покаже на Джими.