МАЛЪРИ: Налага се да се съглася, поне този път… Значи това чудо е дошло от космоса?
РЪС: Знаете точно колкото и ние по въпроса. Би могло да е резултат от естествен процес, с какъвто все още не сме се сблъсквали.
ДЖЕК: Макар че притежава необичайна плътност. И необяснима.
МАЛЪРИ: Разбрах, че е много старо.
РЪС: Коралите, с които бе обрасло, са отпреди появата на приматите.
МАЛЪРИ: Тоест отпада обяснението за „изгубено оръжие“?
ДЖЕК: Това са глупости.
РЪС: Няма начин да се обясни как е попаднало тук, ако е съветско или американско производство. Ако го бяхме открили на дъното — съгласен, това е най-вероятното обяснение. Но го намерихме под пласт корали на възраст няколко милиона години.
МАЛЪРИ: Може би нарочно са го скрили там?
РЪС: И тогава въпросът ще е защо. Не разбирам защо трябва да се крие нещо от собствената страна.
МАЛЪРИ: Свързаха ли се с вас американците или руснаците?
ДЖЕК: Естествено.
РЪС: Не искаме да говорим за това. Поне засега.
В единия край на екрана има часовник, отброяващ времето обратно. Панорамна картина, показваща няколко военни хеликоптера в околностите. На десет секунди камерата показва обекта. Лаконичен глас зад кадър отброява секундите.
ГЛАСЪТ: Десет…
ДЖЕК (надига се): Време е.
Тримата се приближават към прозорчето. Вижда се малка част от пейзажа отвън. Гласът стига до нула.
Китайската ракета се възпламенява, от соплата й бликва пламък, който се превръща в облаци дим в морето. Няколко безкрайно дълги секунди — шумът нараства до непоносим писък, обектът не помръдва. След това се разклаща, поема бавно напред и набира скорост нагоре по релсите до металното скеле, на което трябва да бъде положен. Странична камера показва как спира на мястото си тъкмо когато ракетата угасва.
РЪС: Като по учебник. Китайците са страшно добри.
ДЖЕК: Радвам се, че са на наша страна. Поне засега.
10.
Сан Гилермо, Калифорния, 1932
Родителите на „Джими“ най-сетне бяха принудени да признаят, че синът им представлява заплаха, и склониха, без особен шум, да бъде преместен в частната лечебница за душевноболни „Свети Антоний“.
За изменчивия това бе само полезна възможност да се смени сцената на действие. Лекарствата, които приемаше през устата или инжекционно, не му оказваха никакъв метаболитен ефект. Шоковата терапия, при която те увиват в мокри чаршафи или те поливат с кофи ледена вода, бе твърде слаба стимулация за същество, което може да живее на Меркурий или Плутон.
Но изменчивият бе заобиколен от крайности на човешкото поведение, както при пациентите, така и при онези, които се грижеха за тях, крайности, на каквито не би могъл да стане свидетел в къщата. През първата седмица научи повече, отколкото през всичките месеци, през които го бяха държали в изолация.
Пазачите бяха жестоки и тъпи. Когато изменчивият нарушаваше приетите в дома норми, му нахлузваха усмирителна риза и го затваряха в гумената стая.
Изменчивият научи какво е принуда и затвор. Би могъл да се освободи от усмирителната риза, сякаш тялото му е от пластилин, и да изрита вратата като Супермен. Но от това нямаше да научи нищо полезно. Понасяше търпеливо побоищата и изнасилванията — хубаво богаташко момче, което няма на кого да се оплаче. Започна да изпитва нещо като симпатия към Холандката, макар че болката бе твърде слаб дразнител, а унижението оставаше трудноразбираема емоционална категория.
Слушаше какво си говорят другите пациенти в редките моменти, когато оставаха насаме. В повечето случаи отговаряше на въпросите им едносрично и те скоро престанаха да му обръщат внимание. А междувременно изменчивият преживяваше един бавен и мъчителен процес, доста сходен със „съзряването“ на човешките деца. Той „растеше“ чрез наблюдение и възприемане.
Голяма част от загадката произхождаше от човешкия език, както и от необходимостта да имитира човешкия начин на мислене. Отне му две години, но по времето, когато „Джими“ беше на двайсет, вече никой не се опитваше да го бие или насилва. Преместиха го в една чиста и спокойна част на лечебницата и дори позволиха да го посещават.
Родителите му бяха толкова доволни да видят, че се държи „нормално“, че пропуснаха да забележат, че всъщност не се държи като техния Джими. Лекарите го изписаха и го оставиха на техните грижи.