— Близо сте.
— В такъв случай да преминем към конкретните предложения. Готови сме да покрием всички ваши разходи. До последния цент.
— В замяна на какво? — попита Ръсел.
— На група от дванайсет специалисти, които ще съгласуват всички свои публикации с вас, и на подялба на бъдещата печалба. — Погледна Джек над ръба на чашата и отпи. — В стаята си имам подготвен договор, който покрива всички клаузи. И към него и досиетата на тези дванайсет.
— Включително вашето?
— Бих искал, но не. Аз съм само чиновник с интереси в науката. Едва ли ще останете впечатлен от бакалавърската ми степен от университета в Арканзас.
Джек се усмихна.
— Пропуснахте да споменете магистратурата в Харвард. — И почука с пръст слушалката в ухото си. — Тези машинки правят чудеса.
Несбит дори не мигна.
— Звучи ли изкушаващо?
— Разбира се. — Джек се навъси.
— Джек, разбрахме се от самото начало. Никакви правителствени организации. Никакви военни изследвания.
— Не става въпрос за това.
— А за какво, Джек?
— Половината от нашия екип са екзобиолози. Въпросът очевидно е не „какво“, а „кой“.
12.
Удс Хол, Масачузетс, 1935
Семейство Бери останаха изненадани, когато синът им отказа да постъпи в „Джулиард“, въпреки че спокойно можеха да си го позволят. Изменчивият се интересуваше от музика, но интересът му не беше човешки и би могъл да бъде задоволяван при всякакви условия. Изменчивият можеше да седи в тъмното и да свири наум, да създава фантастични композиции, каквито не би могъл да изсвири никой човек. С две допълнителни, въображаеми ръце той можеше да изсвири фуга от Бах едновременно нормално и отзад напред. Това бяха любимите му занимания в часовете, отредени за сън.
Малкото, което знаеше за своя произход, бе, че е дошъл от морето и че преди да приеме човешка форма, бе съществувал като косатка и бяла акула. Имаше и други превъплъщения преди това, но спомените за тях бяха съвсем смътни.
Дали имаше и други от неговия вид? Нямаше начин да разбере. Същества, способни да приемат човешка форма и да живеят сред хората, да остаряват с естествен темп, да „умират“ и да продължават живота си в следващо превъплъщение.
В психологически план преходът от морски обитател към сухопътно разумно същество не бе никак лесен. Известни бяха случаи на деца, отгледани от диви животни, и при тях, изглежда, се срещаха сходни проблеми. Изменчивият разполагаше с достатъчно време, за да ги изучи.
Нямаше някаква конкретна причина, която да подтиква другите като него да станат хора. Те биха могли да живеят като бели акули и косатки, или пък коралови рифове и камъни, ако това им доставяше удоволствие. Морето бе отлично скривалище.
Тъкмо тази мисъл го накара да избере океанографията като подходящо място за старт в науката. Ако не успееше там, можеше да се прехвърли в друга научна дисциплина и да смени самоличността си. Времето не беше ограничаващ фактор.
Един от най-добрите центрове по океанографски изследвания бе Удс Хол, нова, основана с частни средства институция. Намираше се в Масачузетс и изменчивият подаде молби за постъпване на няколко места в района. След като получи откази от Харвард и Мичиганския университет, навярно заради големия брой частни уроци, които бе вземал, бе приет в Масачузетския университет по специалност океанография. Удс Хол вземаше стажанти от университета за разработките си и това напълно съвпадаше с плановете му.
Напредъкът му в обучението се отличаваше с предсказуема неравномерност — той се справяше отлично с всичко, базиращо се на логика и организация, но едва креташе в области като литература и философия. Забеляза, че много други студенти проявяват сходни способности — и че всички до един са срамежливи самотници.
След като изкара един семестър в студентско общежитие, той нае апартамент в града. Това намали времето и усилията, които отделяше, за да поддържа фасадата на Джими Бери, и му даде възможност да експериментира с превъплъщаване в други хора, което, както предполагаше, някой ден щеше да му бъде от полза. След упорити тренировки можеше да се превърне в друг човек само за десет минути. По-дребни и едри фигури отнемаха два пъти повече време, страдания и енергия. Веднъж успя да се превърне в две деца, макар че едното притежаваше ограничен интелект.
Личният живот на „Джими“ бе доста оскъден: веднъж или два пъти седмично ходеше на кино или на танци, винаги с различни момичета. За красиво и богато момче от слънчева Калифорния не бе трудно да си набавя приятелки. Тук никой не знаеше за неуспешното му начало в сексуалния живот, а и през 1935 година сексът не беше нещо, което девойката да очаква или позволява още на първата среща.