(Изменчивият си даваше сметка, че рано или късно трябва да изучи сексуалния етикет, но реши да отложи това за по-нататък. Не съществуваше почти никаква достоверна информация по този въпрос, в книгите и филмите се показваше само началото на интимните отношения между хората, но никога целият процес. Такава бе Америка от трийсетте. Изменчивият знаеше, че фразата „Свалете си дрехите и ги окачете на закачалката“ върши работа само при определени обстоятелства. Как се стигаше до състояние на взаимна голота и близост и какво се правеше след встъпителните целувки по устата за него оставаше пълна загадка.)
И така, посоката бе ясна: четири години упорити занимания с наука, математика и език и почти нищо друго, след което още няколко години учене и евентуално докторат. До желаната цел — Удс Хол.
Следващите две лета изменчивият успя да се уреди за стажант в Удс Хол, на борда на фрегатата „Атлантида“. През свободните дни се усамотяваше в едно безлюдно заливче, където се превръщаше в делфин, за да се върне в познатата морска среда и да се наслади на свободата. Сега обаче използваше подводните разходки, за да обогати познанията си.
Но преди да дойде време за докторат, дойде войната.
Все по-често негови познати постъпваха в армията, където ги пращаха да служат не според техните желания, а според нуждите на военните. Но хората, които отиваха доброволно, имаха възможност да избират — в определени граници, разбира се.
Изменчивият искаше да изучава Тихия океан, тъй като предполагаше, че произходът му е някъде в неговите дълбини. Опасностите не го плашеха, защото, поне доколкото му бе известно, той беше безсмъртен. Така че постъпи в морската пехота.
За повечето завършващи студенти подобно назначение щеше да е извор на недоволство и опасения — да не говорим за опасността да бъдат застреляни или повалени от тропическа болест. Но за изменчивия времето нямаше никаква стойност. Всеки нов опит беше полезен.
Той съзнателно пропусна да съобщи на приемната комисия, че е завършил колеж, вероятно защото щяха да го пратят на канцеларска работа. Озова се в пехотата като редови войник. До Пърл Харбър оставаше една година.
13.
Евразия, предхристиянска епоха
Изменчивият не беше сам на планетата. Имаше още едно същество, от друга раса, което също бе прекарало на Земята повече време, отколкото си спомняше, и бе живяло хиляди животи — изчезваше, когато остарее, за да се появи отново като млад човек.
Защото то винаги беше човек и винаги — жесток.
Нека го наречем хамелеон — мъжкар единак, неспособен да има потомство освен в случаите, когато му помага някой прелюбодеец. За разлика от изменчивия, той притежаваше ДНК, но тя бе с чуждоземен произход — шансовете му за възпроизводство с човешки същества бяха равни на тези на камък или дърво.
Също за разлика от изменчивия, той бе принуден да се ограничава с човешка форма. Нито веднъж не му бе хрумнало да се запита на какво се дължи това. Нито се бе замислял — в продължение на хиляди години, чак до Ренесанса — върху възможността да е дошъл от друг свят. Предполагаше, че е някакъв демон или полубожество, но с течение на времето осъзна, че греши, макар че запази това откритие за себе си. Не можеше да бъде убит, дори с огън, но можеше да изпита болка, далеч по-силна от тази, която изпитваха хората. При ниско ниво на дразнене тя бе равносилна на удоволствие и той съзнателно я търсеше, в различни форми. Но обесването и разпъването бяха преживявания, които не би искал да повтори. Терзанията при изгаряне на клада бяха невъобразими, също както и възстановяването на тялото след това.
И така, след няколко подобни опита, които вероятно допринесоха за създаването на мита за вампира, хамелеонът се върна към нормално съществуване и редуваше животи, които не се отличаваха с нищо особено.
По правило предпочиташе професията на войник и беше добър в нея. Понякога кариерата му приключваше преждевременно, след като го посичаха, стъпкваха с копита или пронизваха. В хаоса на битката той обикновено намираше няколко минути суматоха, през които да се възстанови, след което продължаваше в същото амплоа. Когато свидетели на смъртта му бяха мнозина, се налагаше да обяснява появата си с чудо.