Вървя на север, докато не стигна Бостън. Засели се там за следващите няколкостотин години.
14.
Апия, Самоа, 2020
— Малки зелени човечета — каза Халибъртън, гледаше Несбит. — Прекалили сте с жълтата преса.
— Това нещо е поне на един милион години — посочи Ръсел.
Несбит кимна и каза:
— Но без съмнение е дело на нечия ръка.
— Може и да не е — възрази Ръсел. — Защо да не е продукт на някоя непозната природна сила?
— Позволете да се усъмня в думите ви. Ако предположим, че е създадено от непознат за нас разум преди милиони години, не зная какви ще са мотивите му, но не е изключено въпросното нещо все още да е вътре.
— И да е живо — след милиони години? — Халибъртън повдигна невярващо вежди.
— Също като нас — след милион години.
— Говори за себе си, човече от космоса.
— Имах предвид човечеството, откакто е еволюирало от хомо еректус. Започнали сме от неколцина екземпляра, а сега сме няколко милиарда.
— Това е вярно — съгласи се Ръсел. — Само дето нашият обект е затворено пространство, а не цяла планета.
— Което означава, че вашите малки зелени човечета — ако са няколко милиарда като нас, трябва да са наистина малки.
— Е, съмнявам се да е натъпкано с хамстери в скафандри — подсмихна се Несбит. — Възможно е дори да не става въпрос за индивиди. Може да са някакъв еквивалент на сперматозоиди или яйцеклетки, или дори спори. Може даже да става въпрос за информация — като машината на фон Нойман.
— О, това го помня — каза Ръс.
— Аз пък не — изсумтя Халибъртън. — Германец?
— Унгарец, струва ми се. Една от първите нанотехнически идеи. Пращаш малки космически кораби до различни звезди. Всеки от тях е машина, програмирана да издири материали и да построи две свои копия, които да отлетят към други две звезди.
— Точно така — потвърди Ръс. — И след няколко милиона години всяка планета в галактиката ще бъде посетена от поне една от тези машини. Фактът, че досега на Земята не се е появявала подобна, може да се приеме като доказателство, че в галактиката не съществуват други космически цивилизации.
— Твърде свободно заключение.
Ръс повдигна рамене.
— Какво пък, галактиката е на милиони години. Логиката е, че проектът е сравнително прост за изпълнение и не е необходимо да бъде наглеждан или направляван след първоначалния етап.
— Но вие виждате слабото звено в тази логика — възрази Несбит.
— Ами да. Разбирам накъде биете. Проблемът е, че няма как да разберем дали машината е тук.
— Защото може да е добре скрита — съгласи се Несбит. — На място, където да бъде намерена само от същества, достигнали високо научно и техническо развитие.
Джек се потърка замислено по брадичката.
— Имате право. Такова нещо не може да бъде открито от гмуркач за перли.
— И изваждането му в друга среда може да е сигнал, че животът на тази планета е еволюирал достатъчно, та то да премине към следващия етап от зададената програма.
— Да осъществи контакт с нас, искате да кажете.
— Може би. Или да ни елиминира като съперници. — Той ги изгледа бавно. — Ами ако създател на проекта е някое същество с моралните принципи на Хитлер? Или Чингис хан? Да не забравяме, че тези двамата все пак са били хора. Съществуват много животински видове, които улесняват съществуването си, като изтребват всички, заплашващи превъзходството им. Ние самите сме унищожили немалко организми — вариолата и маларията например, — за да оцелеем.
— Примерът не ми се струва подходящ — намръщи се Халибъртън.
— Но дори възможността да клони към нулата, залогът е толкова голям, че трябва да се отнесем към проблема с максимална предпазливост.
— Хм. — Джек почука с лъжичката си по чашата и към тях се приближи една жена. — Слънцето опря хоризонта, Колин. — Тя кимна и се отдалечи. — Та как тези ваши дванайсет апостоли възнамеряват да спасят човечеството от извънземно нашествие?
— Обмисляхме да преместим цялата операция на Луната.
— Майко мила! — възкликна Ръс.
— В сравнение с това програмата „Аполо“ ще заприлича на лунапарк — засмя се Несбит. — Само че никой не притежава ракета-носител, способна да вдигне и една десета от маса като тази. А не можем да го пратим на части.