— Съмнявам се, че проектът ви е осъществим — рече Джек, пресмяташе наум. — Масата на ракетата носител е правопропорционална на теглото, което вдига. Не съществува толкова издръжлив материал. Вашата въображаема ракета ще се разпадне.
— Ето, че сами виждате колко е сложно всичко това. А някой е докарал вашата находка доста по-далече от Луната.
— Това все още е само предположение — рече Ръс. — Аз лично продължавам да клоня към естествения произход. Обектът вероятно се е оформил тук, на Земята, при някой непознат и странен процес.
Несбит за първи път показа раздразнение.
— Ужасно странен процес! Това нещо е три пъти по-плътно от плутоний — и то ако е солидно! Ами ако отвътре е кухо? От какво тогава е изработена черупката?
— Неутроний — отвърна Ръс. — Разпаден продукт. Отново предположение — ако наистина е кухо.
— Като балончетата, дето ги правехме с дъвка в училище. — Джек поклати глава. — Първо създаваш подходяща консистенция, а после се мъчиш да изработиш крайния продукт.
Появи се Колин, с количка, заредена с чаши и бутилки.
— Господа?
Мъжът от НАСА избра чай, Ръс поиска чаша бяло вино, Джек — двойно „Блъди Мери“.
— И какво е следващото предложение на вашата дяволска дузина? — попита Джек, след като Колин се махна.
— Изолация — рече с поверителен тон Несбит и се наведе напред. — По-дълбока дори отколкото при най-голямата биологическа заплаха. Като тази, която се използва от военните при разработка на…
— Нанооръжия — изпревари го Ръс. — Естествено, ние не разработваме подобни неща. Само се учим да се защитаваме срещу тях, ако ги разработи някой друг.
— Не само военните. Сега всички ровят в нанотехнологиите и се стараят да се предпазят от дребните машинки. Бихме могли да покрием вашата лаборатория с външен слой, нещо като екзоскелет. Това ще е монолитен похлупак, без шевове, с размерите на лабораторията. Влизането ще става само през въздушен шлюз. Атмосферното налягане вътре ще е малко по-високо от външното. Преобличането също ще става в шлюза. Всички ще трябва да се преобличат.
— Съмнявам се, че нашите хора ще се съгласят да работят при подобни изисквания — каза Ръс. — Никой не харесва, когато разни правителствени служби си пъхат гагата, където не им е работа.
— Само дето освен това ще ви предоставим цялото необходимото оборудване. Ще разполагате с функционален еквивалент на споменатата лунна изолация — въздушно и водно рециклиране, независими от околната среда енергоизточници.
— Плюс възстановяване на вложените от нас средства? — попита Джек и погледна Ръс.
Точно така — потвърди Несбит.
— Добре, ще помоля нашите прависти да прегледат договора ви. Възможно е да ви отправим насрещно предложение.
— Защо пък не? — Несбит се надигна. — Но се съмнявам договорът да не ви хареса. Той е изчерпателен и честен.
Това, което нямаше да открият в договора, бе една малка подробност, засягаща „независимия енергоизточник“. Като предпазна мярка при заплаха за цялата планета, неговата плутониева сърцевина можеше да бъде възпламенена по команда от Вашингтон и да превърне целия остров в радиоактивна шлака.
15.
Амхърст, Масачузетс, 1941
Изменчивият можеше да се освободи от военна служба, като симулира различни болести или недъзи, както правеше всеки един от трима призовани пред наборната комисия американци. Ала вместо това, също като някои от тях, той избегна комисията, като се записа в морската пехота доброволно.
Военните не горяха от ентусиазъм да се занимават с наборници като Джими Бери, въпреки че той би бил чудесен персонаж в рекламен плакат на пехотата. Висок, мускулест, красив, здрав и явно от богато семейство. Вероятно бе излъгал, че не е приет в колеж, за да не бъде изпратен в подофицерско училище. Такива като него се пречупваха малко по-трудно, но пък в армията пречупват всички: задължителното встъпление, преди да те превърнат в послушен морски пехотинец.
Викаха му Хубавеца и Богаташкото чедо. Но той се оказа малко по-сериозен проблем, отколкото очакваха. Още първия ден, докато маршируваха към казармата, охраненият сержант го изкара от строя, кресна му, че върви като „шибано девойче“ и го накара да направи петдесет лицеви опори. Джони се справи без капчица пот на челото. След това сержантът му седна на гърба и каза:
— Още петдесет.