Звукът, който издаваше, бе твърде силен и пронизителен дори през шлемофоните, така че се наложи да я управляват дистанционно. Когато достигнаха максимална скорост, малко преди диамантеният връх да се изпари, звуковата вълна разби всички преградни прозорци и унищожи позитронния микроскоп.
Електронният микроскоп оцеля, но всичко, което показваше, бе тънък окислен слой от металните частици на разбития свредел. Когато ги почистиха, дори при максимално увеличение не успяха да открият никаква разлика между тестовата зона и останалата недокосната повърхност — приличаше на безукорно огледало.
17.
Батаан, Филипините, 7 декември 1941
Много от другарите на Джими от подготвителния лагер прекосиха Тихия океан заедно с него, за да постъпят в редовете на Четвърти корпус на морската пехота, разквартируван в Шанхай. Пристигнаха през ноември 1941 и едва бяха стъпили на сушата, когато отново ги натовариха на кораби, този път за Филипините, където трябваше да участват в подготовката за отбрана на остров Корегидор.
Военноморското командване знаеше, че е само въпрос на време японците да атакуват американските сили в Тихия океан. Щатите бяха прекъснали търговските си връзки с Япония през юли и бяха замразили авоарите на японските търговски дружества в американските банки. Флотът и сухопътните сили се стараеха да разположат частите си в най-уязвимите места по тяхна преценка. Това включваше на първо място Филипините, преграждащи японския достъп до Индокитай.
Четвърти корпус бе разположен на Корегидор. Един отряд, в който бе включен и Джими, бе пратен в малка база на полуостров Батаан. Наричаха го „шибаното разпределение“, защото бе твърде далеч от развлеченията, предлагани в Манила, но тогава още никой не знаеше колко по-големи неприятности ги очакват в близкото бъдеще.
Когато на седми сутринта японците атакуваха Пърл Харбър (при Джими по това време вече беше осми), в Манила обявиха въздушна тревога и американските изтребители излетяха в очакване на нападение. Но тревогата се оказа фалшива, от японските самолети нямаше и следа. Самолетите кацнаха и когато след няколко часа японците наистина се появиха откъм слънцето, нямаше кой да ги предупреди.
Батаан и Корегидор бяха подложени на тежки и непрестанни бомбардировки и същевременно лишени от въздушна подкрепа. Междувременно японците стовариха десант в северната и южната част, на Лусон и Минданао.
Според предварителния военен план отпреди Пърл Харбър всички американски сили трябваше да се изтеглят на юг към Батаан и да задържат позиция там, като забавят настъплението на японците. Вместо това генерал Макартър поведе войските си към брега, където се стоварваха японците.
Макартър разполагаше със 120 000 филипински войници, повечето запасняци, които никога не бяха стреляли с оръжие, и около 12 000 американци. Те превъзхождаха числено японците, но не и по въоръжение, и прибързаното решение на генерала доведе до истинска катастрофа. Макартър се върна към първоначалния план едва на 27 декември и след седмица всички части на Лусон трябваше да разчитат на ограничените ресурси на Батаан, където бе разквартируван и Джими. Скоро към тях се присъединиха хиляди филипински цивилни, бягащи от нашествениците. След две седмици хранителните дажби бяха намалени наполовина, през февруари ги смъкнаха до хиляда калории дневно, основно ориз. Месо получаваха само когато колеха гладуващите коне и мулета.
Изправен пред неизбежно поражение, Макартър реши да се евакуира заедно с целия си щаб в Австралия, докато японците продължаваха да настъпват през Батаанския полуостров.
През април те вече бяха обкръжили американските позиции. На осми април генерал Уейнрайт събра всички годни за бой части за последна отбрана на Корегидор, а на деветнайсети официално предаде позициите в Батаан.
Изменчивият наблюдаваше всичко това с повишен интерес. На два пъти беше убит от самолетни бомби, но в хаоса не беше никак трудно да събере разпръснатите си части през нощта и да се появи като оцелял късметлия. Беше се постарал да имитира загубата на тегло, която показваха всички около него, като се смъкна от осемдесет и пет до измършавелите седемдесет килограма.
Когато чуха за капитулацията, някои от войниците решиха да рискуват да преплуват широкия две мили и гъмжащ от акули проток до Корегидор. Изменчивият би могъл да го направи с лекота, разбира се, като се превърне временно в някоя от лакомите акули, но се отказа. Какъв смисъл, след като Корегидор също бе обречен?