Приятелят му Хю, който не се отделяше от него още от подготвителния лагер, му заяви, че е готов да опита, макар че шансовете му да успее бяха нищожни — призна, че не би могъл да преплува две мили дори в градски басейн.
— Мисля си обаче — рече той, — че дори удавянето няма да е толкова лошо, сравнено с това, което проклетите жълтури смятат да направят с нас.
Думите му бяха пророчески за всички — с изключение на изменчивия. Очакваше ги двуседмичен преход от Батаан до концентрационния лагер, под палещото слънце и без вода и храна. Заповедите, които японците бяха получили в Манила, гласяха: „всеки американски военнопленник, който не е в състояние да извърви пътя до най-близкия концентрационен лагер, трябва да бъде застрелян на място“. Последните всъщност щяха да са късметлии.
Изменчивият, Хю и още неколцина техни другари бяха в радиокабината, когато пристигнаха японците. Петима млади войници с поставени на пушките щикове нахлуха в тясното помещение и започнаха да крещят. Гласовете им ставаха все по-силни и настойчиви и изменчивият осъзна, че те очакват пленниците да говорят японски. Какво ли още не знаеха за тях?
От жестовете им пленниците разбраха, че от тях се иска да се съблекат. Един от войниците бе твърде бавен и го намушкаха с щик в бедрото, което предизвика шуртене на кръв, болезнен вик и смях у японците.
— О, Божичко! — прошепна изплашено Хю. — Те ще ни убият!
— Опитай се да запазиш спокойствие — посъветва го изменчивият, като едва помръдваше устни. — Заяждат се само с тези, които привличат внимание. — Този урок бе научил от сержанта в подготвителния лагер.
Войниците преровиха дрехите и един от тях намери японска монета. Вдигна я във въздуха и започна да крещи.
— Не е моя — отвърна един от американците. — Казаха ни да не носим такива фъшкии.
Войникът зад него го удари с приклад в главата и мъжът падна на колене. Последва втори удар, но после прозвуча рязка команда.
Старшият на японците посочи с жестове на американците да вдигнат поваления си другар. От ушите на нещастника течеше кръв и той се гърчеше в конвулсии. След това нападателите излязоха също тъй внезапно, както бяха нахлули.
Един от американците коленичи до ранения и внимателно го обърна по гръб. Виждаше се само бялото на очите му. На устата му имаше засъхнала слюнка, примесена с кръв. По главата му се стичаше прозрачна течност.
— Спукали са му черепа — промълви изменчивият.
— Ще умре ли?
— Не зная, но травмата е много сериозна. — Изменчивият разрови дрехите и откри своите. — По-добре да се облечем.
— Джими е прав — потвърди Хю и се наведе да потърси своите дрехи. — Сигурно ще ни избият всички, но не ми се иска да мра гол.
Докато се обличаха, на прага застана друг японски войник. Носеше чиста униформа и нямаше пушка. Посочи голия мъж на пода и нареди на английски:
— Погребете го.
— Но той не е умрял — възрази приятелят му.
— Така ли? — Офицерът извади пистолета си, наведе се, пъхна дулото в устата на ранения и стреля. Изстрелът отекна оглушително в малкото помещение. Кръв и парченца мозък се пръснаха по пода.
— Сега вече може да го погребете — каза офицерът, прибра пистолета в кобура и излезе.
Приятелят на убития скочи след него. Двама от американските войници се опитаха да го спрат, но той се изтръгна от ръцете им. На вратата обаче спря и изруга:
— Копелета. Шибани жълти копелдаци!
18.
Освиенцим, Полша, 7 декември 1941
Докато изменчивият се наслаждаваше на японското гостоприемство, хамелеонът участваше активно в построяването на Биркенау, нов лагер за масово изтребване на четири километра от Аушвиц. Предстоеше му да се срещне за втори път със своя духовен учител Йозеф Менгеле.
Хамелеонът имаше отличен нюх за ветровете на войната и се бе преместил в Германия още през 1937, приемайки самоличността на млад доктор с фашистки убеждения във Франкфурт. Русокос и синеок, той бе живото олицетворение на идеалния ариец.
През 1938 постъпи в редовете на Шуцстафел, есесовските „черноризци“, и там за първи път се срещна с Менгеле, също млад доктор. Войната ги раздели и Менгеле бе пратен да служи във Франция и Русия, където бе ранен и отличен с медали. Хамелеонът, от своя страна, участва в инвазията в Полша, където получи възможността да работи с човешки тела.