Следващите няколко дни не се отличаваха с нищо особено, освен че слънцето се редуваше с проливни дъждове. След тях оставаха кални локви, от които войниците се опитваха да си напълнят манерките, или просто падаха на земята и пиеха мътилката, когато японците им позволяваха.
Изменчивият бе променил метаболитните процеси в организма си така, че да може да издържи без храна и вода. Стараеше се да копира измършавяването на мъжете около него, но все още бе запазил нормалната си сила, което и доведе до неговата смърт.
Наблизо премина японски камион — шевролет, — пълен с войници, и един от тях направи номер, който, изглежда, бе практикувал. Метна ласо на шията на един от пленниците с намерение да го влачи зад камиона. Но избраният бе човекът непосредствено до изменчивия. Той падна на колене и извика уплашено. Изменчивият посегна машинално, улови въжето и го дръпна, при което повали неудачния японец-ковбой от каросерията. Той тупна на пътя, а останалите се развикаха гневно.
Всички пленници застинаха. Японците наобиколиха своя другар, чието лице бе обляно в кръв. Войникът посочи изменчивия, изкрещя нещо и размаха ръка.
Към тях се приближи офицер — за разлика от останалите, той беше с чиста куртка, снежнобяла якичка и носеше самурайски меч. Офицерът изгледа продължително изменчивия в очите и промълви няколко тихи думи. След това се обърна и се отдалечи. Двама пазачи уловиха изменчивия за ръцете и го дръпнаха след него. Останалите започнаха да крещят на американците да, се размърдат. Някои военнопленници отвърнаха с гневни викове, но японците ги подкараха с удари с приклади. Отекна изстрел и недоволният ропот бързо утихна.
Отдалечиха се на няколкостотин крачки, после спряха и единият пазач хвърли лопата в краката на изменчивия.
— Трябва да си изкопаеш гроба — каза офицерът.
Това вече беше интересно.
— Не — отвърна изменчивият. — Нека го изкопае онзи с въжето.
Офицерът се изсмя и каза нещо на японски. Пазачите също се разсмяха, но после настъпи неловко мълчание и офицерът каза две думи. Войникът с окървавеното лице започна да копае, като се мръщеше от болка. Другият завърза ръцете на изменчивия.
Гробът беше плитък, не повече от една стъпка.
— Коленичи! — заповяда офицерът и някой изрита изменчивия в коленете. Той чу свистенето на меча и усети силен удар в основата на врата, не толкова болезнен, колкото когато променяше тялото си, а сетне и още един.
Светът около него се завъртя. Главата на изменчивия тупна на земята, с извърнато нагоре лице, което наблюдаваше с интерес как от шията бликва кръв, след което тялото падна в гроба. Тогава престана да вижда, но чуваше шума на лопатите, с които го заравяха.
21.
Апия, Самоа, 24 декември 2020
Всички искаха да бъдат „там“ при първото изпитание с лазера, но разбира се, в лабораторията нямаше толкова свободно място. Отвън установката представляваше метална кутия с размерите на фургон, положена върху товарна платформа с колела. Дулото, или по-точно стъкленият цилиндър, бе насочен към оградения с бяла лента квадрат върху повърхността на обекта под ъгъл от 30 градуса. На тавана имаше овално оптично прозорче от стъкло, пропускливо за лазерна честота. Всъщност надяваха се да е така, тъй като ако погълнеше и един процент от силата на лазерния лъч, щеше да се разтопи.
Входът на лабораторията бе превърнат в бункер, стоманени плочи подсилваха бетонните стени. Трима техници се бяха скупчили около пулта за управление, втренчили развълнувани погледи във видеомонитора.
Всички останали щяха да проследят експеримента на големия екран в Номер седем, където се бяха събрали общо двайсет и един души.
— Шейсет секунди — обявиха от екрана и в единия край се появи секундомер.
Джейн седеше на първия ред, между Ръс и Джек.
— Сега ще видим — промърмори тя.
— Нищо няма да видим — тросна се Джек.
— Обзалагам се на една бира — ухили се Ръс.
— Че ще има измерима физична промяна? Съгласен.
Никой не промълви нито дума, докато секундомерът не стигна нулата. Лазерът забръмча и между цевта и тестовата зона се появи едва забележим бледожълт лъч. Невероятната му сила йонизираше въздуха. Лъчът изчезна в облак бял дим.
По огледалната повърхност не се виждаха никакви следи.