Сега притежаваше сто малки краченца, с които можеше с лекота да се катери по стените. Подаде издължено око през отвора и установи, че отвън няма никой, макар че районът на изток бе осветен от прожектори. На запад се виждаше отточната канавка.
Изменчивият се промуши през отвора и се спусна по стената: променяше цвета си, за да се слее с прашната мазилка. Проточи тяло по цялата дължина на стената, както бе виждал да правят змиите, и надзърна зад ъгъла.
Дотук добре. Вдясно бе площадът с безкрайната опашка от жадни пленници. Имаше много пазачи, но те стояха с гръб към канавката.
Удари часът да вземе решение. Щеше да му отнеме твърде много време, за да се върне в човешка форма, а и освен това змията вероятно щеше да се справи много по-добре с водното препятствие. Не биваше обаче в никакъв случай да го забележат. Изменчивият имаше страховит вид — кръстоска между боа констриктор и верижен трион, и нямаше никакво съмнение за изхода от битката с един или неколцина войници. Проблемът бе в десетината хиляди очевидци.
Той се огледа, за да намери друго решение.
Електричество.
Жиците минаваха над площадката. Изменчивият изпълзя по стълба и ги прегриза само с едно захапване. Приятен вкус на мед, прашно стъкло и мощен електрически заряд предшестваха настъпилия след част от мига непрогледен мрак.
Чуха се викове, отекнаха изстрели, запримигваха фенерчета, но вниманието на пазачите бе насочено към пленниците. Изменчивият се плъзна на земята, претича със стотината си гущерови крачета до канавката, шмугна се в нея и запълзя на юг.
От картата, която бе разглеждал в Батаан, помнеше, че заливът на Манила се намира на четирийсет километра в южна посока и че районът е насечен от множество реки и потоци. Стигнеше ли до залива, щеше да е само на шейсетина километра от Южнокитайско море.
През шестте часа, които му бяха необходими да стигне до залива, го забелязаха само веднъж — един пиян, навел се от дървен мост. Пияният изпищя и побягна. Дори някой да повярваше на невероятната му история, по времето, когато щеше да се появи на мостчето, изменчивият щеше да е много далече.
Много часове преди зазоряване канавката се разшири до затлачен канал и изменчивият неусетно се озова във водите на залива. Гмурна се към дъното и започна процеса на метаморфоза в риба.
Една акула го нападна и го прехапа на две, което малко го подразни. Но тя очевидно не хареса вкуса, защото заряза двете половини и се отдалечи. Изменчивият запълзя по дъното и като набираше допълнителна плът от раци и мекотели, постепенно придоби формата на бяла акула. По това време вече беше във водите на Южнокитайско море. От Калифорния го деляха само десет хиляди мили.
23.
Апия, Самоа, 24 декември 2020
Обезвъздушаването на лабораторията отне малко повече време, отколкото очакваха, но помещението бе отлично херметизирано и не засякоха никакви промени в апаратурата. В пет и трийсет Наоми се обади от монитора:
— Добре. Готови за отброяване.
— Да почваме тогава — каза Джек.
След десет минути и при десетпроцентна мощност нямаше никакви забележими промени. Наоми увеличи на 20, после на 30.
— Дай на петдесет — предложи Джек и Ръс и Джейн кимнаха.
— Къде заминава всичко това? — промърмори Джейн, въпрос, който си задаваха всички. Докато в лабораторията имаше въздух, част от енергията отиваше за затоплянето му. Сега лазерът консумираше електрическа енергия, достатъчна за захранването на цяло градче, и я съсредоточаваше върху поле от стотина квадратни сантиметра, а тя изчезваше безследно — очевидно в обекта.
— Да продължим до сто? — попита Джек.
— Седемдесет и пет — произнесоха едновременно Ръс и Джейн.
Но така и не стигнаха до седемдесет и пет. Мониторът внезапно изгасна и секунда по-късно хората в Номер седем чуха приглушен тътен.
Джейн и Ръс стигнаха лабораторията първи благодарение на колелата. Половината сграда бе съборена, лазерът бе потопен във водата. Наоми. Моше излизаха от вълните, кашляха.
Ръс улови Наоми за ръката.
— Как си?
Тя пренебрегна въпроса му и се обърна към срутената лаборатория.
— То се премести.
— Премести се? — повтори Ръс.
— Издигна се нагоре, после се стовари върху площадката.
— Божичко!
По-голямата част от апаратурата бе разрушена, но една високоскоростна камера, пригодена да работи в крайно сурови условия, бе записала поредицата събития, преди да падне във водата.