Когато лазерът бе достигнал 72-процентна мощност, или 300 000 вата, обектът се бе издигнал плавно нагоре с равномерната скорост от 18,3 сантиметра в секунда. В мига, когато бе излязъл от траекторията на стрелбата, лъчът бе пробил дупка в отсрещната стена и това бе предизвикало леката експлозия, чута в сградата. Други поражения от страна на лазерния лъч нямаше, ако се изключеше един обгорен кокосов орех на върха на палма на близо два километра по-нататък.
Обектът бе продължил да се издига диагонално, докато не бе увиснал над фиброоптичната цев на лазера. В този момент силата, която го бе задържала във въздуха, внезапно бе изчезнала, той се бе стоварил върху установката, като при това бе разрушил половината сграда на лабораторията.
Камерата не бе записала какво се бе случило след това, но изглежда, обектът се бе върнал и се бе разположил на предишното си място. Когато след няколко минути учените се добраха до него, той все още бе мокър от солената вода и хладен на допир.
Всичко това неизбежно доведе до промяна на посоката на изследванията.
24.
Гровър Сити, Калифорния, 1948
Няколко години изменчивият се скита на воля из океаните в образа на бяла акула — беше преживял в това превъплъщение много по-дълго, отколкото като човек.
По причини, които не разбираше, той прекара няколко часа в дълбините на залива Тонга, гмуркаше се дотам, докъдето му издържаха силите. Но тъй като бе привикнал, че телата, които използва, понякога имат свои импулси, го отдаде на това и след известно време продължи нататък. Когато стигна на стотина метра от Калифорнийския бряг, се освободи от по-голяма част от масата си и се превърна в делфин.
В два след полунощ доплува до едно затворено заливче, достатъчно плитко, за да не допуска опасни морски хищници, и прекара няколко болезнени часа, превръщайки се в човек.
Използва познатата матрица „Джими“, но се извая малко по-нисък и с черна, леко прошарена коса. Потъмни кожата си и се облече с черни панталони и черен пуловер — дрехи, които се носеха от крадците.
Налагаше се да си набави пари и информация. Прекоси тесния плаж, изкатери се по скалите и излезе на крайбрежен път, който извиваше плавно на север.
На четири пъти се прикрива от приближаващи светлини. След няколко мили стигна изолирана бензиностанция с къщичка отзад. Мястото бе идеално за дребна кражба. Изменчивият можеше да изработва доларови банкноти също толкова лесно, колкото и дрехи, с материал от собственото си тяло, но не знаеше дали парите не са претърпели някаква промяна и дали все още се използват купони. Може да бяха преминали на японски йени, ако войната бе свършила.
Надписите на прозореца на бензиностанцията бяха на английски и никой от тях не те подканваше да постъпиш в армията — само един бе с американски орел отгоре и призоваваше да се купуват щатски облигации, но не и военни бонове. Може би войната бе свършила и японците бяха загубили.
Вратата беше заключена, но това не беше проблем. Изменчивият превърна показалеца си в жив шперц и само след няколко секунди бравата изщрака.
Вътре бе толкова тъмно, че дори с максимално разширени ириси не виждаше почти нищо.
На едната стена имаше рафтове с автомобилни принадлежности. Той отвори кутия машинно масло и изпи половината, като промени временно метаболизма си към един вариант, който бе прилагал преди няколкостотин хиляди години, когато лежеше на океанското дъно до подводното гърло на действащ вулкан.
Намери кибрит и изсмука главичките на няколко клечки за фосфор, след това запали една и се огледа, наслаждаваше се на приятния мирис на сяра. Погледът му се спря на две неща — Световен алманах за 1947 и каса.
Напъха алманаха под колана си, драсна нова клечка и огледа машината. Когато натисна копчето с надпис „Край на продажбите“, отекна мелодичен звън и чекмеджето изскочи.
Изменчивият разгледа една двайсетачка на светлината на клечката. Нямаше видими промени. Американските банкноти бяха сменили размера си три години преди изменчивият да се превърне в Джими и хората все още се оплакваха от това.
Той прегледа и банкнотите от десет, пет и един долар и ги пъхна обратно в чекмеджето. И изведнъж светлините в помещението блеснаха и се чу рязко изщракване.
На вратата стоеше възрастен побелял мъж с насочена двуцевка.